Разкази на съвременни български автори.
Космическа пародия: Истината за възникването на живота на Земята – Термо? Термо! Ставаш ли? – Моп замери спящия си приятел с една от кубинките си. – Ставай! Ще закъснеем за лекции! – Ей сега, де… – промърмори Термополус и се обърна на другата страна. – Хайде, де! Професор Глоуб пак ще ни мъмри – едно […]
Да те хванат бесовете Васил Попов Веднъж дядо го хванаха бесовете и го завлякоха в гората, та цялото село се вдигнахме и хукнахме да го търсим. Водеше ни, разбира се, комшията – до тоя момент той бе единственият, който твърдеше, че може да вижда бесовете. Питам го: “Абе, комши, ако видиш бесове, какво ще […]
„Сълзите на дракона“ от Кръстю Мушкаров е разказ за едно вълнуващо приключение на две вълшебни същества – вещица и дракон. Останали сами в жестокия свят, събрани от ясновидещата съдба или от сляпата случайност, те откриват, че за оцеляването си зависят един от друг. Могъщи сили се опитват да ги използват, да ги разделят и дори […]
В мъглата Вера Недялкова Умората тежеше на гърба на Мартин и той беше започнал да се изнервя. Всички досадни камъчета го препъваха. Копнееше да хвърли тежката раница и някак да се телепортира у дома. Но безизходицата го караше да продължава да върви. За какъв дявол му беше да се катери по тези чукари и […]
Наденицата Милен Нанков От пет мастики Асенчо Саждата бе вече на гласова поща. Дума не можеше да обели. Само се плюнчеше по брадата и се тупаше в гърдите да не заспи на масата. Хеле най-после се надигна да си ходи, ама се посука, та Коцето излезе иззад пангара, хвана го под мишците и го изведе […]
На село Даниел Венциславов Алармата я стресна. Звукът се уви около врата ѝ и я изтегли грубо в мрачната утринна действителност. Остана да лежи няколко минути, гледайки в празния таван. Бяха изминали около шест месеца, откакто започна на нова позиция в компанията, в която работеше от три години. Не се чувстваше добре на новата си […]
Знамението Ваня Велева Слънцето мъждеше над омърлушения дрянов храст, сякаш завързано с конец за земята. Млечна ставаше светлината му, като плъзнала първа мъгла. Кокошките се умълчаха и само герестият петел кълвеше въздуха тревожно и гребенът му хвърляше рехава сянка върху бдителното му око. Наорлен той спорти кокошките и те налягаха в курника, повече уплашени, нежели […]
Те ти, булка, Спасовден Теодора Миткова Като се замомех, беше голема суша. Тате ходеше по градината като маносан, а мама стоеше до вратничката и цял ден гонеше врабците – да не изкълват и малкото дето не беше изсъхнало на корена си. Мене подаваха менците и вадех вода от герана – за поливка. От тая работа […]
Жива погребана Дарина Цветкова Настана за̀ник*, сенките залазиха от долищата, взе да се смрачава, но Стана продължаваше да жъне, че ръжта презрява, зърното ѝ тежи, и стъблата взеха да полягат в различни посоки: „След некой ден съвсем ше легнат и ше е трудно за жа̀тва. Ра̀ча*, не ра̀ча, ше я до̀върша, та ако ше […]
Трохинки живот Ася Кулева Пладне преваляше и Василена едва влачеше нозе нагоре по баира. Жегата я натискаше безмилостно, ала тя упорстваше. Още няколко крачки и ще си дам почивка, само да стигна до сипея, даваше си кураж тя. Има дърво, ще си почина на сянка. Хи-хи, току що подмина един чинар, що не седна под […]
Върви си човекът по свойта пътека нелека Елена Влайкова Мъж или жена е този вървящ човек е почти без значение. Аз се спирам на вариант с жена, прибираща се вкъщи след дванадесетчасова нощна смяна. Маршрутът ѝ е винаги един и същ. Тя върви като навита с пружина кукла. Качва се в тролея. автоматично сяда. Съзнанието […]
Убога къща – убога човек Нели Арнаудова Паднал първият сняг. Затрупал короните на дърветата, покривите на къщите и криволичещите пътеки в селото. От заранта ехтяла глъчката на дечурлигата, които се плъзгали по снега и се замеряли се със снежни топки. – Мале, нека и аз изляза навън, виж другарите ме чакат- молил се Хасанчо […]
Легенда за червения божур Александрина Борисова Към средата на 18 век Земята на червения божур. Така Саня чуваше баща й да нарича мястото, където беше родена и отраснала – последната къща на село Догрулар1 , насред червеното поле и на няколко разкрача от матицата2 с тиха вода. Със сестра й Демия бяха една кръв, […]
Приказна есен Вероника Иванова Разказът е носител на 3 награда в конкурса „Забравеният език“. Момичето се криеше под шарения си бариш, плах като малко птиче, поглеждаше през ресните му и ситнеше по пътя, като изглеждаше, че сякаш не стъпва, само леки облачета прах, като въздишки се носеха след нея, а устните й мълвяха: -Майко, матице.. […]
П А П У Ц И Галена Върбева Разказът е ностител на 2 награда в конкурса „Забравеният език“. Умните хора звучат като луди за простите. Юлий Цезар І Пенчо заситни надолу по баира. Птича песен се чуваше откъм гората. Привидя ли му се, или нещо наистина шавна в […]
Господарите на вечността Жената рече да полегне следобедта у неделя, че не е спала полвин годин, завалийката, зарад децата. Голема грешка! В крайните квартали да полегнеш в неделя – у ред ли си, батко?! Щото ТЕ са там – пред блока, седят по пейките, клюкарстват, дуднят цел ден, па и на висок регистър, и наблюдават… […]
Сговорна дружина Николай Гешев Разказът е носител на 1 награда в конкурса „Забравеният език“. Когато след утринната молитва Трайко излезе от село, слънцето вече бе изгряло и пропъждаше нощния хлад с горещото си дихание. Боляринът бе заръчал на подвластните си люде да съберат дърва за зимата и Трайко тръгна с осталите селяни. Не смяташе обаче […]
Лъчите на короната Имало едно време, отдавна, но не чак толкова, далече, но не прекалено, едно малко кралство, наречено Кастерган. Китни речни клисури прорязвали снежнобелите му планини, а между тях като изплакани от мъка сълзи се спотайвали кристално сини езера и скокливи водопади. Преливащи от златист пясък пустини се простирали между огненочервени вулканични кратери и […]
Макар че поради многобройните си задължения на Теодора рядко да ѝ се отдаваше възможност да излиза в гората, тя много обичаше разходките. Уж помагаше на Ербо да събира билки, но той си разбираше от занаята и се оправяше прекрасно и без нея. Тя просто искаше от време на време да се порадва на природата, да […]
Отражение Настъпи утрото. Отворих прозореца, за да се освежа и позволя на сетивата ми да се хармонизират с новия ден. Рижко нежно се намести в скута ми. И двамата обичахме ранните утрини преди улиците на града да се изпълнят с шум, прах и глъч.. Все още нямах конкретни планове. Оставях деня бавно да се роди […]
Разказът е изготвен и се разпространява с подкрепата на Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески стипендии”. Спомените остават Вали. Капките потропват по главата ми, искат да отмият вината. Вместо това пробиват дупки в нея. Махам кърпата от лицето си. Затварям очи и се облягам назад. Миризмата на озон и тухлен прах ме удря в носа. […]
РЕКАТА, ЧАСОВНИКЪТ И ДЕТЕТО МАЙКАТА И ВРЕМЕТО Имало едно време една река. Всъщност имало много реки и много времена… Но сега ще ти разкажа за една от тях. Бил топъл летен ден. Едно момиче отишло при реката и седнало край нея. Заплакало… То било много тъжно. Било свидетел на твърде много скандали, страхувало се […]
Старото радио Днес се чувствах добре и бях в отлично настроение. Даже кракът почти не ме болеше и можех да правя доста дълги разходки с любезното съдействие на една канадка. Не, не жена от Канада, а е една особена бастуноподобна патерица. Наскоро се оперирах и сега бавно се възстановявам, тоест безделнича. Отидох на балкона, за […]
РЕКАТА И ЧАСОВНИКЪТ Имало едно време една река… Всъщност има много реки и много времена. Всяка река отмерва Времето, неизменно. По-вярно и точно от часовник. Дори от швейцарски… Но нека ви разкажа накратко една история. Моята история. Или поне част от нея. Нека побързам да я разкажа, защото Времето е непредвидима категория и шега с […]
Коледа в мъгла Алекс се опитваше да си спомни последната Коледа, която е прекарал спокойно със семейството си. Не беше особено голям фен на този празник. Цялото това суетене и истерично пазаруване около коледните празници страшно го дразнеше. Но въпреки това тази година Алекс бе решил да празнува със семейството си както му е редът. […]
„Нощни разходки“ – Филип Бакьов Миналото лято започнах да се разхождам късно през нощта. Това беше добър начин да се освободя от стреса на живота: най-угнетяващият, от които беше работата и опитите да бъда добър родител за дъщеря ми. Беше по-лесно през учебната година, когато тя беше на детска градина, докато аз бях на работа, […]
„Принадлежност“- Ваня Неделчева Йорданова – Не знам защо трябва да идвам с теб, и то с влака? С колата за нула време щяхме да стигнем! Калина се възмущаваше от внезапното заминаване, но мърмореше на себе си. Знаеше, че възражението ѝ е напразно и майка ѝ няма да си направи труд да ѝ отговори. Но днес […]
Аз мога да съм всеки Заоглеждах колекцията си от картини на Малонел – страстен и цветен художник, наситил героите си с повече живот отколкото можеше да носи всеки един от нас. Стените на къщата – пищни и влудени от творбите му, се бяха изпъчили до крайност. Но с това гордо тяхно притежание и парадна показност […]
„Изгорено дете“ – Филип Бакьов Глас, чувах някакъв глас…Той ме преследваше, докато вървях през гората. Не можех да разбера напълно какво шепнеше, нито пък наистина копнеех. Но докато вървях, шепотът ставаше все по-силен и по-силен. Имах чувството, че самото съжаление ме преследва. Тогава шепотът проговори, този път ясно. – Мама? — попита то […]
„Реванш“ – Ваня Неделчева Никола се събуди целият облян в пот. Пулсът му беше ускорен, ръцете му трепериха, дланите му се потяха. Пак онзи сън. Все същият кошмар, който го сграбчваше силно за гърлото и не му позволяваше да диша. Сърцето му биеше толкова силно в гърдите, че за малко да пробие дупка в […]
