Разкази на съвременни български автори.
Новини
Александър Алексиев е млад и талантлив човек, който гори във всичко, което прави. И, повярвайте, [...]
Continue reading
За книгите и четенето Новини
Изследване на Университета в Кеймбридж съвсем скоро определи колко е оптималното количество четене, за да [...]
Continue reading
Поезия
*** пръстите на дъха тигалят всичко зло в менгалят ме, цялата съм в пленгалят, чакат [...]
Continue reading
Автори
Казвам се Хелин Велиева, на 20 години съм и следвам „Приложна лингвистика“ във Великотърновския университет. [...]
Continue reading
Новини
Благодарим на всички, които се включиха в литературния конкурс “За чиста и свята република” – конкурс, [...]
Continue reading
Пиявица В лазурното проявление на живота, аз бях пиявица. Избор, направен съзнателно, методично следван без капка сърдечно разкаяние. Можех да бъда и червей, хранещ се от разложението на плътска безпътица, но определено предпочитах да задоволявам суетните си прищевки, изпивайки всеки жив полъх в душата на примитивния невежа. Историята ми не е необичайна, човечеството е изградило […]
АЗ СЪМ АНА! А АЗ СЪЩО СЪМ АНА! Криминален разказ по действителен случай. 3 часа преди сблъсъка Аз: В хладното утро се качих на служебния бус за работа. Вратата зад мен се затвори с трясък. Ден като всеки друг. Колегите изглеждаха омърлушени, а някои имаха и измъчен вид. Повечето бяха забили погледи в телефоните си. […]
АЗ СЪМ АНА! А АЗ СЪЩО СЪМ АНА! Криминален разказ по действителен случай. – Навън е доста мрачно днес. Май ще завали! – подхвърли касиерката зад гишето, докато маркираше някакъв стек цигари. Ана вдигна поглед. Очите на двете се срещнаха. Тогава тя си спомни погледа на касиерката от предишната бензиностанция, шокът, който се […]
Пролетното небе бе обсипано от гъсти тъмни облаци, които се сливаха с настъпващата нощ над Варна и скриваха блещукащите звезди. Някъде далеч в морето ярка светкавица за момент освети всичко и след миг градът отново потъна в мрак. Бурята приближаваше. Чуваше се далечният грохот на силни гръмотевици, а небето надвисваше все повече над града. Улиците […]
Гълъбът Сони Димитрова Беше сутрин, една от онези, които със самото разсънване носят измечтана носталгия по юлските горещници. Студът ковеше всяко дърво и всеки камък с ледено настървение. Улиците, все още ухаещи на нощно терзание и несбъднати кошмари, тръпнеха конвулсивно от смразяващите пориви на януарския вятър. Вървях безцелно, безшумно, безпаметно. Само уличните плочки […]
Цимент част 2 Вървеше от около десет минути и внимателно осветяваше тясната пътека, стените и дори тавана на пещерата, в която се беше озовал. Стана му интересно, че тук е по-топло, отколкото в тунела, но му беше малко трудно да диша – предположи, че двете се дължат на факта, че тази скрита пещера няма […]
Цимент част 1 Изви се силен вятър и раздуха прахоляка около стария циментов завод. Облаците затискаха като тетраподи високия му комин, който изглеждаше забит като копие в надвисналото небе. Работниците, които пушеха след края на смяната, започнаха да примижат и да гасят недопушените си цигари в кошчетата до портала. Всички се насочиха към автомобилите […]
Изповедта на стария меч Николай Гешев Разказът „Изповедта на стария меч“ на Николай Гешев спечели наградата „Златен Ирелевант“ през 2023 година. В него главният герой е мечът „Непобедим“. Разказът е част от сборника „Съдбоносни Времена“, издаден през 2020 година от издателство „Онгъл“ – Варна. Ножовете, произвеждани в днешно време, са по-остри и по-блестящи от […]
„Евтаназия на любовта“ – Сони Димитрова Бях в ступор. Току що евтаназирах единствената истинска любов, която имах и едва ли щях да срещна друга. Стоях и гледах как душата ѝ отлита в небитието. В дясната ръка държах скалпел, мислех че ще ми се наложи и да аутопсирам. Но защо да го играя патолог при положение, […]
ДЖЕНЕРАЛ – Генерал, така ли?! – попита учудено Лео. – Генерал, Дженерал… – нещо такова. – Ама че тъпо име за такава игра. Нито е някаква стратегия, нито битки има… – К’вато и да е, имаш шанс да изкараш някакви пари с нея. Не е като да гледаш тъпите реклами и да чакаш в края […]
Обрати Историите започват по един начин и често завършват по съвсем друг. Понякога изобщо не завършват, а друг път дори не започват. За доброто и злото няма време, има хора. Всеки човек носи в себе си и едното и другото. Така стояха нещата и в семейство Владиславови. Времето у тях често беше като застояло, сякаш […]
МРАК – Миличко, иди и купи сладолед, че ми се е дояло. -Дояло ти се било! Време е за лягане, а ти сега си се сетил, че ти се яде сладолед. В цял свят хората знаят, че не трябва да се яде два часа преди лягане, а ти сладолед искаш! Посред нощ! -То, аз […]
Космическа пародия: Истината за възникването на живота на Земята – Термо? Термо! Ставаш ли? – Моп замери спящия си приятел с една от кубинките си. – Ставай! Ще закъснеем за лекции! – Ей сега, де… – промърмори Термополус и се обърна на другата страна. – Хайде, де! Професор Глоуб пак ще ни мъмри – едно […]
Да те хванат бесовете Васил Попов Веднъж дядо го хванаха бесовете и го завлякоха в гората, та цялото село се вдигнахме и хукнахме да го търсим. Водеше ни, разбира се, комшията – до тоя момент той бе единственият, който твърдеше, че може да вижда бесовете. Питам го: “Абе, комши, ако видиш бесове, какво ще […]
„Сълзите на дракона“ от Кръстю Мушкаров е разказ за едно вълнуващо приключение на две вълшебни същества – вещица и дракон. Останали сами в жестокия свят, събрани от ясновидещата съдба или от сляпата случайност, те откриват, че за оцеляването си зависят един от друг. Могъщи сили се опитват да ги използват, да ги разделят и дори […]
В мъглата Вера Недялкова Умората тежеше на гърба на Мартин и той беше започнал да се изнервя. Всички досадни камъчета го препъваха. Копнееше да хвърли тежката раница и някак да се телепортира у дома. Но безизходицата го караше да продължава да върви. За какъв дявол му беше да се катери по тези чукари и […]
Наденицата Милен Нанков От пет мастики Асенчо Саждата бе вече на гласова поща. Дума не можеше да обели. Само се плюнчеше по брадата и се тупаше в гърдите да не заспи на масата. Хеле най-после се надигна да си ходи, ама се посука, та Коцето излезе иззад пангара, хвана го под мишците и го изведе […]
На село Даниел Венциславов Алармата я стресна. Звукът се уви около врата ѝ и я изтегли грубо в мрачната утринна действителност. Остана да лежи няколко минути, гледайки в празния таван. Бяха изминали около шест месеца, откакто започна на нова позиция в компанията, в която работеше от три години. Не се чувстваше добре на новата си […]
Знамението Ваня Велева Слънцето мъждеше над омърлушения дрянов храст, сякаш завързано с конец за земята. Млечна ставаше светлината му, като плъзнала първа мъгла. Кокошките се умълчаха и само герестият петел кълвеше въздуха тревожно и гребенът му хвърляше рехава сянка върху бдителното му око. Наорлен той спорти кокошките и те налягаха в курника, повече уплашени, нежели […]
Те ти, булка, Спасовден Теодора Миткова Като се замомех, беше голема суша. Тате ходеше по градината като маносан, а мама стоеше до вратничката и цял ден гонеше врабците – да не изкълват и малкото дето не беше изсъхнало на корена си. Мене подаваха менците и вадех вода от герана – за поливка. От тая работа […]
Жива погребана Дарина Цветкова Настана за̀ник*, сенките залазиха от долищата, взе да се смрачава, но Стана продължаваше да жъне, че ръжта презрява, зърното ѝ тежи, и стъблата взеха да полягат в различни посоки: „След некой ден съвсем ше легнат и ше е трудно за жа̀тва. Ра̀ча*, не ра̀ча, ше я до̀върша, та ако ше […]
Трохинки живот Ася Кулева Пладне преваляше и Василена едва влачеше нозе нагоре по баира. Жегата я натискаше безмилостно, ала тя упорстваше. Още няколко крачки и ще си дам почивка, само да стигна до сипея, даваше си кураж тя. Има дърво, ще си почина на сянка. Хи-хи, току що подмина един чинар, що не седна под […]
Върви си човекът по свойта пътека нелека Елена Влайкова Мъж или жена е този вървящ човек е почти без значение. Аз се спирам на вариант с жена, прибираща се вкъщи след дванадесетчасова нощна смяна. Маршрутът ѝ е винаги един и същ. Тя върви като навита с пружина кукла. Качва се в тролея. автоматично сяда. Съзнанието […]
Убога къща – убога човек Нели Арнаудова Паднал първият сняг. Затрупал короните на дърветата, покривите на къщите и криволичещите пътеки в селото. От заранта ехтяла глъчката на дечурлигата, които се плъзгали по снега и се замеряли се със снежни топки. – Мале, нека и аз изляза навън, виж другарите ме чакат- молил се Хасанчо […]
Легенда за червения божур Александрина Борисова Към средата на 18 век Земята на червения божур. Така Саня чуваше баща й да нарича мястото, където беше родена и отраснала – последната къща на село Догрулар1 , насред червеното поле и на няколко разкрача от матицата2 с тиха вода. Със сестра й Демия бяха една кръв, […]
Приказна есен Вероника Иванова Разказът е носител на 3 награда в конкурса „Забравеният език“. Момичето се криеше под шарения си бариш, плах като малко птиче, поглеждаше през ресните му и ситнеше по пътя, като изглеждаше, че сякаш не стъпва, само леки облачета прах, като въздишки се носеха след нея, а устните й мълвяха: -Майко, матице.. […]
П А П У Ц И Галена Върбева Разказът е ностител на 2 награда в конкурса „Забравеният език“. Умните хора звучат като луди за простите. Юлий Цезар І Пенчо заситни надолу по баира. Птича песен се чуваше откъм гората. Привидя ли му се, или нещо наистина шавна в […]
Господарите на вечността Жената рече да полегне следобедта у неделя, че не е спала полвин годин, завалийката, зарад децата. Голема грешка! В крайните квартали да полегнеш в неделя – у ред ли си, батко?! Щото ТЕ са там – пред блока, седят по пейките, клюкарстват, дуднят цел ден, па и на висок регистър, и наблюдават… […]
Сговорна дружина Николай Гешев Разказът е носител на 1 награда в конкурса „Забравеният език“. Когато след утринната молитва Трайко излезе от село, слънцето вече бе изгряло и пропъждаше нощния хлад с горещото си дихание. Боляринът бе заръчал на подвластните си люде да съберат дърва за зимата и Трайко тръгна с осталите селяни. Не смяташе обаче […]
Лъчите на короната Имало едно време, отдавна, но не чак толкова, далече, но не прекалено, едно малко кралство, наречено Кастерган. Китни речни клисури прорязвали снежнобелите му планини, а между тях като изплакани от мъка сълзи се спотайвали кристално сини езера и скокливи водопади. Преливащи от златист пясък пустини се простирали между огненочервени вулканични кратери и […]
Макар че поради многобройните си задължения на Теодора рядко да ѝ се отдаваше възможност да излиза в гората, тя много обичаше разходките. Уж помагаше на Ербо да събира билки, но той си разбираше от занаята и се оправяше прекрасно и без нея. Тя просто искаше от време на време да се порадва на природата, да […]
Отражение Настъпи утрото. Отворих прозореца, за да се освежа и позволя на сетивата ми да се хармонизират с новия ден. Рижко нежно се намести в скута ми. И двамата обичахме ранните утрини преди улиците на града да се изпълнят с шум, прах и глъч.. Все още нямах конкретни планове. Оставях деня бавно да се роди […]
Разказът е изготвен и се разпространява с подкрепата на Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески стипендии”. Спомените остават Вали. Капките потропват по главата ми, искат да отмият вината. Вместо това пробиват дупки в нея. Махам кърпата от лицето си. Затварям очи и се облягам назад. Миризмата на озон и тухлен прах ме удря в носа. […]
РЕКАТА, ЧАСОВНИКЪТ И ДЕТЕТО МАЙКАТА И ВРЕМЕТО Имало едно време една река. Всъщност имало много реки и много времена… Но сега ще ти разкажа за една от тях. Бил топъл летен ден. Едно момиче отишло при реката и седнало край нея. Заплакало… То било много тъжно. Било свидетел на твърде много скандали, страхувало се […]
Старото радио Днес се чувствах добре и бях в отлично настроение. Даже кракът почти не ме болеше и можех да правя доста дълги разходки с любезното съдействие на една канадка. Не, не жена от Канада, а е една особена бастуноподобна патерица. Наскоро се оперирах и сега бавно се възстановявам, тоест безделнича. Отидох на балкона, за […]
РЕКАТА И ЧАСОВНИКЪТ Имало едно време една река… Всъщност има много реки и много времена. Всяка река отмерва Времето, неизменно. По-вярно и точно от часовник. Дори от швейцарски… Но нека ви разкажа накратко една история. Моята история. Или поне част от нея. Нека побързам да я разкажа, защото Времето е непредвидима категория и шега с […]
Коледа в мъгла Алекс се опитваше да си спомни последната Коледа, която е прекарал спокойно със семейството си. Не беше особено голям фен на този празник. Цялото това суетене и истерично пазаруване около коледните празници страшно го дразнеше. Но въпреки това тази година Алекс бе решил да празнува със семейството си както му е редът. […]
„Нощни разходки“ – Филип Бакьов Миналото лято започнах да се разхождам късно през нощта. Това беше добър начин да се освободя от стреса на живота: най-угнетяващият, от които беше работата и опитите да бъда добър родител за дъщеря ми. Беше по-лесно през учебната година, когато тя беше на детска градина, докато аз бях на работа, […]
„Принадлежност“- Ваня Неделчева Йорданова – Не знам защо трябва да идвам с теб, и то с влака? С колата за нула време щяхме да стигнем! Калина се възмущаваше от внезапното заминаване, но мърмореше на себе си. Знаеше, че възражението ѝ е напразно и майка ѝ няма да си направи труд да ѝ отговори. Но днес […]
Аз мога да съм всеки Заоглеждах колекцията си от картини на Малонел – страстен и цветен художник, наситил героите си с повече живот отколкото можеше да носи всеки един от нас. Стените на къщата – пищни и влудени от творбите му, се бяха изпъчили до крайност. Но с това гордо тяхно притежание и парадна показност […]
„Изгорено дете“ – Филип Бакьов Глас, чувах някакъв глас…Той ме преследваше, докато вървях през гората. Не можех да разбера напълно какво шепнеше, нито пък наистина копнеех. Но докато вървях, шепотът ставаше все по-силен и по-силен. Имах чувството, че самото съжаление ме преследва. Тогава шепотът проговори, този път ясно. – Мама? — попита то […]
„Реванш“ – Ваня Неделчева Никола се събуди целият облян в пот. Пулсът му беше ускорен, ръцете му трепериха, дланите му се потяха. Пак онзи сън. Все същият кошмар, който го сграбчваше силно за гърлото и не му позволяваше да диша. Сърцето му биеше толкова силно в гърдите, че за малко да пробие дупка в […]
Доброто и злото в днешното общество /есе/ Човекът е достигнал интелектуалното развитие да може да се пита защо и как е тук. Така се е зародила и философията – от жаждата ни да знаем и да съдим. Има едно есе на Марк Твен „The damned human race” 1905 година, в което се засяга идеята […]
Геният, очарователен като парадокс – от Олимп до Хадес и лъжата помежду им Оскар Уайлд е повече от скандал и цинизъм. Той е личност с множество измерения, пластове и цветове. Роден е в Ирландия на 16 октомври 1854г. Зодия везни е, което навярно има значение за неговата суетност и славата му на денди / […]
Една дива река ще те отведе вкъщи Събуди се от песните на скорци, авлиги и гарги. Такова разнообразие от звуци на природата беше необичайно за градското ѝ ухо. Отвори очи и се опита да разбере къде се намира. Почивка, да, вярно. Правеше опит за почивка. От онези аристократическите, опит за изолация в една вила някъде […]
ЧАСТ 2 Успях да хвана последния автобус за град, който е на час път от нашия. Там живееше приятелка на мама. Още докато бях бременна открих телефона ѝ в едно старо тефтерче. Свързах се с нея и ѝ разказах историята за гаджето, което ме е зарязало бременна и тя се отзова на молбата да ми […]
ЧАСТ 1 Отново е късна есен, отново слънцето залязва, а ситни капки дъжд отново мокрят лицето, косата и анцуга ми докато тичам по плажа. Вече четиринадесет години не пропускам спортуването по залез. Макар че от слушалките на айпода ми звучи любимата рок музика, която винаги успешно ме пренася далеч от реалният свят, всяка вечер нещо […]
Приливът по пълнолуние играе роля като един от процесите, движещи кръговрата на живота. В основата на този кръговрат стоеше воденица толкова голяма, че луната скриваше горния ѝ край по веднъж на всяко денонощие. Воденицата се извисяваше от ръба на море, чиито води тихо се стичаха надолу от края на света. Толкова солена беше морската вода […]
Честит 24-ти май! Днес е денят, посветен на славянската писменост и българската просвета и култура. Много хора бъркат празника, като мислят, че 24-ти май е денят на Св. Св. Кирил и Методий. Всъщност техният празник се празнува малко по-рано – на 11-ти май. Защо става това объркване? Когато празникът на светите братя е отбелязан за […]
Казвам се Деница Маринова Драганова и съм ученичка в 12. клас на Математическа гимназия „Баба Тонка”, Русе, профил „Софтуерни и хардуерни науки”. Имам интереси в областта на математиката, програмирането, историята и философията. Предпочитам прозата, по-точно разказите с ретроспекция. Определено обичам да чета българска литература, исторически и биографични романи. Творческото писане ми е хоби, вярвам, че […]
Казвам се Иво Тодоров на 16 години. Уча в МГ ,,Баба Тонка‘‘, Русе. Винаги ми е било интересно как се създават компютърнитe игри и визуалнитe ефекти във филмите, затова избрах специалността ,,Софтуерни и хардуерни науки‘‘. През свободното си време обичам да чета книги, както исторически, така ѝ научна фантастика. Обичам да слушам музика и мечтая […]
Здравейте, аз съм Елена Златанова, ученичка от 12. клас в Математическа гимназия „Баба Тонка“. Както всяко дете, което вярва в чудеса, аз търсех онзи приказен свят, в който всичко се сбъдва. Когато осъзнах, че изкуството, творчеството е пътят, потърсих ключа на тези невероятни светове в книгите. И не сгреших. В книгите ти си друг, на […]
Дори не беше мъхесто; не беше от онези приятно рошави плюшени мечета, сякаш току-що излезли от плитчините на ледените води на планинска река, рошави мечета, които те разтапят с тъмнокафявата си козина и усмихнатите си очи. Беше най-обикновено плюшено мече, каквото човек можеше да си купи във всеки магазин за детски играчки: с мека и […]
„Къде си, Най-Светли, и защо остави света да потъне в мрак?“ Трийсет години бях на тая земя и никога досега не бях изричал реплика на негодувание. Нито на глас, нито наум. Но ето че сега тия думи ехтяха в съзнанието ми като удари с ковашки чук; нечия грамадна, жилеста ръка държеше тоя чук и блъскаше […]
Ели и Нина вървяха бавно по баира, наслаждавайки се на тишината на гората и на есенната красота завладяла всичко наоколо. Газеха из шумата от разноцветни, нападали навсякъде листа, подритваха ги и дружно се смееха. Нина, като едно невинно дете, грабваше някое кафяво или жълто листо, издебваше приятелката си и ѝ го закачаше в косите. А […]
Александър Георгиев Георгиев Предстои ми да завърша 12 клас в Математическа гимназия „Баба Тонка“, град Русе. От скоро започнах да пиша за мое удоволствие. Доста ми харесва, но и в същото време ме ядосва фактът, че нямам достатъчно време да изчета всичко, което искам. Обичам както българската, така и чуждата литература от всички епохи и […]
Към „светли бъднини“ с науката слънце! През м. април 1892 г. в Русенската мъжка гимназия „Княз Борис“ се ражда текстът на една песен. Всъщност учителят по френски Стоян Михайловски написва стихотворение, а колегата му по музика се опитва да му нагласи мелодия. Но тази първа мелодия е забравена от русенци, защото през 1901 г. в […]
ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ Младен Минев „…и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки…“ Гласът се издигна величествено в катедралата, отекваше до най-крайните й кътчета, чак до старата и мрачна камбанария. Изричайки последните слова от молитвата, всички бяха застинали в очакване на края на […]
Двете вишни поднасяха листата си на вятъра и той ласкаво ги милваше в желанието си любовта им да трае по-дълго от отреденото. Червеният плод не натежаваше достатъчно, така че на земята ѝ се налагаше да надигне влажните си пръсти, за да го целуне. При срещата на любовта доста червени вишни се търкулваха весело в тревата, […]
Тиха, тиха е зората, слънцето покрила с розов шал, плахо стъпва по земята и разкрива дар след дар. Свърши ерата на тъмнината…. На това място попаднах случайно след една силна буря в морето. На моята карта този остров не съществуваше, но след бурното вълнение цяла нощ, изложен на прищевките на океана, сега изпитвах само […]
Драскулките с тебешир се появиха отново върху вратата. Ставаха все по-големи и все по-ясни. Открояваха се фрагменти от букви. Започваше да се разбира, че постепенно се оформя надпис. Кевин не беше обърнал внимание кога беше началото на това, а и не правеше връзка с останалите събития. Но колкото повече се проясняваше, че някой се опитваше […]
Феята на зъбите на възрастните хора Иво и баба му отидоха на зъболекар. Зъболекарят извади на всеки по един зъб. Докато двамата се прибираха, момчето весело подскачаше. В ръчичката си стискаше изваденото зъбче, увито в салфетка. Но баба му беше тъжна… – Защо си тъжна, бабо? Довечера ще си сложим зъбчетата под възглавниците и феята […]
Появи се в малкото ни градче в един мързелив неделен следобед. Носеше малък сив вързоп на пръчка на лявото си рамо. Жълто-кафявият му опърпан костюм контрастираше с боядисаната му в червено брадичка, върху която се разливаше една дълбока и донякъде плашеща усмивка, червен нос и лешниково-жълти уморени очи. Ръцете му, облечени в снежнобели ръкавици, стискаха […]
С огромно удоволствие приветстваме три светли деца с техния разказ, посветен на св. Кирил Философ. Точно на 3 март се радваме да прочетем, че бъдещето на България е в сигурни ръце. С благодарности за Цветелина Георгиева. Как станах секретар на св. Кирил (Разказ) Признавам си, че като човек на съвремието не вярвах в силата на […]
Натискам педала до дупка. На магистрала като на магистрала. Префучавам покрай джип, който се движи по джанти. От прозорчето ми маха позната ръка. Усмихнатото и зачервено лице на шеф Такев се подава от шофьорското прозорче и чувам едно: – Сори, брат! – последвано от серия хълцания. Отминавам с вдигнат палец на ръката и продължавам с […]
След смъртта на Нина Николаева, в пощенската й кутия бяха открити множество пликове, с върнати писма, неполучени и вероятно никога непрочетени. Поради голямото ми объркване, ги изпращам за публикуване във вашето списание, може пък някой да се познае и да си вземе писмото. Държа да кажа, че не съм изобщо сигурна в тяхното направление, нито в здравия разум на въпросната или емоционалната й стабилност, докато е писала, подпечатвала,
След смъртта на Нина Николаева, в пощенската й кутия бяха открити множество пликове, с върнати писма, неполучени и вероятно никога непрочетени. Поради голямото ми объркване, ги изпращам за публикуване във вашето списание, може пък някой да се познае и да си вземе писмото. Държа да кажа, че не съм изобщо сигурна в тяхното направление, нито в здравия разум на въпросната или емоционалната й стабилност, докато е писала, подпечатвала,
В едни стари времена, в едно далечно царство, живеели двама принца, братя близнаци. Всички поданици в царството очаквали деня, в който братята ще заемат престола си, но никой не предполагал през какви изпитания ще се наложи да преминат двете момчета, закриляни от силата на братската обич.
Затворих вратата на мрачното кафене и ноемврийската нощ ме погълна. Зад гърба ми останаха рано поставените коледни светлини на заспиващото градче. Запътих се към моята спирка на края на града, за да дойде един изморен авто
Автобусът от София закъсняваше петнадесет минути. А ми предстоеше да пътувам три часа и половина и щях да пристигна доста късно в дунавското градче. Навярно моите племенници вече щяха да са заспали. Но затова пък щях да поговоря на спокойствие със сестра си и мъжът ѝ, се успокоявах мислено аз. Тази мисъл не ми помогна […]
Джанино Даскалов е авторът на разказа „Мойра“, който спечели конкурса за кратък хорър разказ, организиран от „Отвъд кориците“ и „ЛитДизайн“. Утрото беше хладно, или по-скоро клонеше към студено. Тревата покрай алеите, изглеждаше болнава със своите тъмно кафеникави петна и оклюмал вид. Потъмнялото облачно небе, неусетно се сливаше с мръсно сивите безлични постройки. В приземния етаж […]
Анди Пировски и неговия „Хорър разказ“ се класираха на 2-о място в конкурса за кратък хорър разказ, организиран от „Отвъд кориците“ и „ЛитДизайн“. От дълго време не се беше връщал в родното си село. Бяха минали две години и вече си имаше сериозна работа и приятелка. Беше решил да изненада родителите си и затова така […]
Разказът „Човекът, който се боеше от сянката си“ спечели 3-о място с гласовете на публиката в конкурса за кратък хорър разказ, организиран от „Отвъд кориците“ и „ЛитДизайн“. Приятно четене. „Търсим обслужващ персонал за възрастен човек. От 6 до 10 часа, от 10 до 14 и от 14 до 18 часа. Работи се на три смени […]
И тази нощ те срещнах в дълбините на съня ми. Един от онези сънища, в които не очаквам нищо, но пък ми дава шанс да прекараме малко време заедно. И когато погледна към небето, се чувствам щастлива, защото знам, че когато те срещна в прегръдките на съня, моята душа от далеко се е свързала със […]
Агнесе се беше появила в безредния му студентски живот, за да се превърне в дузина прилежно подредени писма, вързани с панделка, и в една любов, излязла от редовете на последното писмо. Вече тридесет години ги препрочиташе и всеки път се учудваше на тази панделка. Варна, 28 април 1988 година Агнесе, В деня, в който те […]
Познаваше я толкова добре. Знаеше в коя стая от апартамента се намира и можеше с точност от 90 процента да каже какво прави там. Дали сгъва дрехите или оправя постелката на леглото. Какво прави в банята или в кухнята. Познаваше всеки неин шум, всяко движение. Тя правеше нещата както той ги харесваше. Обичаше да си […]
Не сме разговаряли точно от тридесет и пет години. Него все го нямаше, а в съботите, когато все пак се срещахме, глъчката наоколо ни пречеше да поговорим спокойно; повече на мен, отколкото на него. Последният път, когато отидох при него, през онази хладна майска утрин, аз бях само на деветнадесет, непосредствено след бала и последвалата […]
Рада беше оправна мома. Тъкмо беше започнала да се учи да шета, когато майка и си отиде. Млада беше, баща и, и той. Така и не я прежали. Нощем прегръщаше възглавницата и хлипаше. Хапеше я да не чуе Рада, че реве. Не знаеше що да я прави такава малка и често я пращаше при стринка […]
Не я държеха краката баба Рада. И ръцете трепереха, и очите не виждаха. От години беше в сенките. Виждаше колкото да не се блъсне някъде. Свикна, познаваше къщата така добре, че очи не и трябваха. Сега виждаше само спомените ясно. От преди две години кога си отиде стареца и, от веднъж някак падна. От тогава […]
Гневът задушаваше Милена. Присядаше в гърлото ѝ. Разрушаваше я. Беше ядосана на света, защото беше привлякъл майка ѝ. Не разбираше какво я бе накарало да пътува. Беше ядосана на майка си, защото внезапно си отиде. На злополуката, която ѝ я отне. Беше ядосана на себе си, заради гнева, който изпитваше, вместо да се отпусне в […]
– Ще се срещнем в „Мазето“ – възторгът в гласа на Мира звънеше в слушалката. – Ама аз… не знам къде е – смотолевих. – Как?! Това е най-култовият клуб в града! – Възклицанията на Мира валяха едно след друго. – Мира, знаеш, че не обичам такива места – звучах по-уверено, отколкото се чувствах. – […]
Крум нямаше никакво намерение да се застоява в този форум. Типично женски теми, за кърмене, пюрета, гинеколози. Това беше на пръв поглед, а под повърхността – един голям змиярник от съскащи потребителки, всяка, от която си мислеше, че нейния светоглед и начин на разбиране на нещата е най-верен, и всяка държеше да заяви на всички […]
„L;gp:GrE,,mssow” Надписът нахално светеше на екрана, прилежно ограден с кавички. Дигиталният часовник в долния десен ъгъл предъвкваше секундите, които падаха една след друга и се превръщаха в безвремие. Ако външен човек влезеше в този момент, можеше да оглушее от тишината настъпила в залата. Сетивата на присъстващите се бяха изострили до крайност. По-късно хората споделяха с […]
Отвори очи. Обгръщаше го непрогледен мрак и непозната тишина. Макар мислите му да се движеха бавно и объркано, за миг му хрумна, че само си е представил повдигането на клепачите. Опита се да се раздвижи. Мускулите, ставите и сухожилията се колебаеха дали да му се подчинят. Мозъкът му се забърза и започна да раздава заповеди. […]
Когато се срещна с нея за първи път, въобще не осъзна, какво се случва. Беше обикновен ден. Всичко си вървеше по стария начин. Аларма, полумрак, кафе, душ…. Видя я, когато излезе за работа. Стоеше зад голямата витрина на магазина през улицата. Слаба, изморена, свита, неугледна жена. Не обърна внимание млада ли е, или стара. Косата […]
Ние бяхме първият клас в училището, който запечата капсула на времето, за бъдещите поколения. Докато слагахме нещата вътре, очите ни искряха – бяхме новатори. Бяхме млади и ни предстоеше величие. Днес, след тридесет години, моите ученици разглеждат същите тези предмети един по един. Иска ми се да не бях им казвала, че съм била в […]
Дъщерята ровеше из дрехите на майка си, пробваше роклите и саката, удивляваше се на кройките от 60-те години и все повече се харесваше. Въртеше се пред огледалото, а музиката в ушите й отмерваше ежедневието в тонове и полутонове. В джоба на едно сако в сиво, (рибена кост го наричаше майка й и него носеше най-много, […]
Седя под онзи, изтърбушения навес за лодки, знаеш го, и пиша на някакви пожълтели листове, които намерих във вилата. Сигурно сме ги забравили миналото лято.Утрото е хладно. Станах с идеята да ти пратя писмо, защото все трябва да се занимавам с нещо, докато дойдеш, ей така, за да минава времето. И без друго не става […]
20.09. 2019 г. Скъпа мамо, Толкова искам да ти изпратя писмо, а все още не мога да пиша. Нямам име, с което да се идентифицирам, нито ЕГН, а и все още не познаваш уханието ми. Знам, че когато се появя на бял свят, ще мириша на пролет, защото си ме заченала в разгара на май, […]
Тъмните облаци се спуснаха ниско над града. Мълком обгърнаха всичко живо, като с черно, траурно наметало. Между хората настана тишина. Всички бързаха да се приберат в домовете си, преди небето да пусне тежък рев и да се разцепи на две. Много бързо започна да ромоли ситен дъжд, който се усилваше с всяка ускорена крачка. Едни […]