Цветелина Манова – поезия между България и Франция

Цветелина Манова – поезия между България и Франция

Цветелина Манова e родена на 5 юли 1985 г. в град Варна. Завършила e френска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и магистратура по лингвистика на романските езици в град Лион, Франция.

Автор е на три поетични книги : «Lepidoptera» (2011 г., ИК Флиорир, София), «Siroles» (2013 г., ИК Историм, Париж) и «След есента ще дойде пролет» (2026 г., ИК Библиотека България, София, публикувана с финансиране от Министерство на културата по програма Творчески проекти в областта на литературата, 2025г.).

Нейни текстове са отличавани в конкурси за поезия, проза, есеистика и художествен превод в България и в чужбина. Поезията ѝ е превеждана на френски, английски, украински, босненски, румънски и турски език.

Работи като образователен дизайнер и преподавател по френски език. От 2012 г. живее във Франция.

---

И на разсъмване няма утеха

Добре си беше ти в ковчега,
добре. А сега накъде ще вървиш ?

Нагоре ли към острото на слънцето,
оголеното като нож,
най-безпощадния нож,
забит в жълтото на зеницата,
забит в мекото на гърлото.

Надолу ли към вкуса на пръстта,
най-тъжната пръст,
най-безпощадната пръст.

Или назад по онзи бял път,
най-тъжния път,
най-безпощадния път.

Да се изгубиш пак из един сън
с бели брези на разсъмване,
да се изгубиш пак из един сън,
който и насън няма как
да се сбъдне.

Цветята на Малката Ида

Защо плачеш… ?
Нали в ъгъла на стаята ти се е сгушило
жълтото око на онова цвете
с бодли, увити в целофан,
нежен и мек, като усмирителна риза –
последно доказателство,
че си била обичана,
макар за кратко.

Че ето, чаршафите са те люлели,
(в безлунна нощ)
оставяйки трапчинки
(от безсънна буря в сняг),
като от две влюбени тела,
на мястото, където е нощувало
само едно.

Нали никой хищен звяр
не погали бурята ти,
ни гълъб – кротката ти утроба
и нито сърна, ни вълк не надуши
звездния прах под стъпките ти,
когато в най-страшното,
в най-мастиленото на нощта
прекоси сама гората.

Вървиш в трапчинките,
косата ти вещае
смърт –
една голяма бяла птица чака
да те отнесе
в небето.

Циклоп(а)

Ти тръгна
и нощта
се сгромоляса,

зеницата ми отлетя, залепна
за гърба, заби се в кожата,
умря в краката ти.
Сега вдишвам утрото
на монохромен дъжд

и разноцветни хапчета,
издишвам аромата ти
на пресекулки…

…и бродя
по света
без очи.

Как Розата измами Славея

Наум преряза
и последния 
си трън.

На глас му каза,
че не го обича.