ЧИТАЛИЩЕТО на “ЛИТДИЗАЙН”
Съвременните български автори безплатно споделят своите повести и романи и книги.
ЛИТДИЗАЙН – ДОМЪТ НА ЛИТЕРАТУРАТА
от Контадин Кременски
Изпълнена с хумор, пътешествия и странства, книгата на Контадин Кременски ни превежда през различни светове, за да покаже по един свеж и различен начин непреходната мъдрост на обикновения човек.
от Колектив
Сборникът с кратки разкази на ужаса е резултат от едноименния конкурс, проведен 2022 година съвместно със “Страшен разказ в две изречения”. Прочетете отличените произведния, които намериха място в сборник, който промени Хелоуин!
от Христилия Кулева
Скъпи читателю,
Може би си щастливец. Ще попиташ защо. Ти
държиш в ръцете си първата ми хайку-
стихосбирка. И гледаш първите ми илюстрации.
Книгата е единствена и неповторима.
Тиражът на „Живот в хайку ритъм“ е
бутиков.
Книгата е единствена, защото всяка има свой
уникален номер. Нищо не се знае. Един ден може да
се окаже ценна придобивка. 😉 Тя е неповторима,
защото всяка е надписана лично за теб.
Ще се радвам, ако отвори очите ти за
ежедневната красота, която сме свикнали да не
забелязваме, да я подминаваме с безразличие.
Дори веднъж да погледнеш света с моите очи,
ще съм си свършила работата.
Благодаря ти, скъпи ми читателю, че е в
твоите ръце.
Христилия Кулева
от Христилия Кулева
Моето скромно мнение е, че умът и
правилното му използване много-много не се
ценят у нас. Ние сме по темперамента и
емоциите. Българинът дълбоко в душата си е
поет. Затова най-много обича и цени поетите –
като Ботев, Вапцаров… и т.н.
Но ако в миналото единици са имали честта
да бъдат четени поети, днес благодарение на
модерните технологии вече всеки може да бъде
известен творец.
Та и аз – барабар Петко с мъжете. Благодарна
съм на съвременните технологии, защото с
тяхна помощ се влюбих в хайкуто и апевите като
стихотворни форми.
Сега навярно ще си помислите къде съм
тръгнала да се представям за поетеса. Спокойно,
не се изживявам като такава. Опитвам се само
да ви направя съпричастни на този вид
стихотворни форми. Благодаря, че ще прочетете.
Христилия Кулева
от Eмил Арнаудов
“Теодор Антонов прекрачи прага на просторния офис и се огледа разсеяно. Затръшна вратата зад себе си, хвърли якето си на закачалката до прозореца и тръгна неуверено към бюрото си. Колегата му, Евгени Василев, вдигна отегчената си физиономия за пет секунди и му кимна, а след това се върна към пасиансите, които редеше на компютъра. Беше едва вторият работен ден на Теодор след дълги месеци на лентяйстване и той се чувстваше като в небрано лозе. Най-болезнената задача е отново да влезеш в оковите на робския живот, след като досега си се наслаждавал на свободата си. Беше обаче изхарчил всичките си спестявания, а не искаше да се унижава и да иска пари от родителите си, които със сигурност щяха да му помогнат.”