Последвайте ни в Instagram

На 19 януари 1923 г. в с. Гюкчедьолюк, днешно с. Бдинци, се ражда Продан Петров Кючуков, който ще стане известен под псевдонима Ивайло Петров. Завършва средното си образование в Добрич, а след това е изпратен да служи в окупираните от България територии на Нишка Баня, Сърбия. Цялото му поделение е арестувано по грешка от германските съюзници и няколко дни по-късно са освободени. Прибира се в Шумен, но отново е мобилизиран от новите власти, като е изпратен в Унгария, където на два пъти е близо до смъртта.
Започва да пише през 1953 г. когато започва работа в издателство „Български писател“. Същата година излиза първият му сборник разкази. Следващата година излиза повестта „Нонкина любов“, която го прави популярен и вече професионален писател. 
Ивайло Петров е автор на над 20 книги, но най-известната от тях е „Хайка за вълци“. Книгата безкомпромисно описва закостенялостта на българското село. Показва реалистично човешките отношения през бурните времена на 50-те, 60-те и 70-те години. Романът е бил на път да бъде спрян, защото е бил прекалено суров и безпощаден, но е преодолял политическите бариери и само за две години се е превърнал в класика. Много писатели по това време са правили творчески компромиси, за да не попадат под лупата на властта, но „Хайка за вълци“ им е показал пътя, по който трябва да вървят, ако искат да бъдат близки до реалността. Показателен е и фактът, че романът получава наградата на Съюза на българските писатели през 1986г.
Въпреки, че книгите му са сурови, писателят е добре приет от читателите, защото той пише с любов към хората и има тънко и интелигентно чувство за хумор. 
Ивайло Петров е награден с наградата „Йордан Йовков“ за значителни художествени постижения в съвременната българска литература през 1990 г., Голямата награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос в българската книжовна култура през 2002 г., Голямата награда за литература на Софийския университет, присъждана за цялостно творчество през 2002 г.
През 2000 г. получава орден „Стара планина“.
На 19 януари 1923 г. в с. Гюкчедьолюк, днешно с. Бдинци, се ражда Продан Петров Кючуков, който ще стане известен под псевдонима Ивайло Петров. Завършва средното си образование в Добрич, а след това е изпратен да служи в окупираните от България територии на Нишка Баня, Сърбия. Цялото му поделение е арестувано по грешка от германските съюзници и няколко дни по-късно са освободени. Прибира се в Шумен, но отново е мобилизиран от новите власти, като е изпратен в Унгария, където на два пъти е близо до смъртта. Започва да пише през 1953 г. когато започва работа в издателство „Български писател“. Същата година излиза първият му сборник разкази. Следващата година излиза повестта „Нонкина любов“, която го прави популярен и вече професионален писател. Ивайло Петров е автор на над 20 книги, но най-известната от тях е „Хайка за вълци“. Книгата безкомпромисно описва закостенялостта на българското село. Показва реалистично човешките отношения през бурните времена на 50-те, 60-те и 70-те години. Романът е бил на път да бъде спрян, защото е бил прекалено суров и безпощаден, но е преодолял политическите бариери и само за две години се е превърнал в класика. Много писатели по това време са правили творчески компромиси, за да не попадат под лупата на властта, но „Хайка за вълци“ им е показал пътя, по който трябва да вървят, ако искат да бъдат близки до реалността. Показателен е и фактът, че романът получава наградата на Съюза на българските писатели през 1986г. Въпреки, че книгите му са сурови, писателят е добре приет от читателите, защото той пише с любов към хората и има тънко и интелигентно чувство за хумор. Ивайло Петров е награден с наградата „Йордан Йовков“ за значителни художествени постижения в съвременната българска литература през 1990 г., Голямата награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос в българската книжовна култура през 2002 г., Голямата награда за литература на Софийския университет, присъждана за цялостно творчество през 2002 г. През 2000 г. получава орден „Стара планина“.