“Идеята за написването на „Книга без име“ дойде, когато бях на 14 години. Светът около мен се промени по начин, който не можех да разбера. Не можех да разбера промяната в мен ли беше? Или просто времето летеше прекалено бързо. Тогава тъкмо започвах 8-и клас и навлизах в дълбоки води – без карта, без посока. Чувствах се като някой друг, все едно не съм аз, все едно това не беше моят живот. Бях малка, наивна и изобщо не подозирах какво ме чака занапред. Не бях готова за промяната, но тя не ме попита, а направо ме връхлетя като ураган.”
Мари Никол