Стихотворения на съвременни български автори.
Стихотворения от Диляна Веселинова ИН-ЯН Ако пиша на бялото с бяло, само Господ би виждал луличките. Затова ще си взема от черното на човешкото преходно тяло. Затова всяка сутрин обличам си цветни думи и шапка от мисли: пъстроцветна излизам на влажното черно-бяло шосе с много линии. И по пътя ме срещат различни […]
Нощта е в детеродна възраст след всеки недоносен мрак. Не искам повече да бързам. Когато бързах, закъснях. Осуетих добрите нрави, разколебах душата в мен. Къде сгреших? Какво направи със делника ми подреден? Кому е нужна съпротива сред вечния водовъртеж. Душата ми от теб отпива и после се прибира пеш. Опиянена е от мрака, научил всички […]
Вечната Ева Тя се смее със болните и притихва със лудите и от змии навярно все пак се страхува. Шета някъде в облаците, щом е събудена. Нощем тайничко някоя Ева сънува. Тя говори със Господ. Даже с него вечеря. И му сипва навярно ракия. И е може би малко суетна, но пък вечер […]
Поезията на Петя Цонева Живот Аз отварям очи. И земята прилича на дом. Боже, колко прозрачни глухарчета в миг се разпадат… Виждам сенките как накуцукват по пътя си хром – градоносният свод на живота дими като клада. Разлюлените ябълки ронят цветчета от скреж и изтръпват от вятъра. Всяко цветче е раздяла. А животът […]
ТЪРКАЛЯЩО СЕ ВРЕМЕ ПОНЕДЕЛНИК е вслушване в себе си: да разтършуваш съвестта; да позабършеш щенията и мечтите от праха им; да изметеш умислените стъпки от тепиха на неслучилото се; да събереш парчета ежедневие във дневника на паметта си с красноречие; да дорешиш задачите със много неизвестни без никакви противоречия; да поостанеш насаме със неудачите, […]
Поезия от Венцислав Василев *** В земята на плачещите не намерих нито един, който е тъжен. Всички сълзи извираха от планината на бесовете. Слушал съм легенди за нея – всеки връх се смалявал, щом стъпиш на него и никога не виждаш хоризонта. Но трябва ли ни перспектива, щом винаги сме в стаичката зад очите си […]
МАТИЦЕ МИЛА Евгени Кондов Наорлен, убог и стиден, на матица ази глаголя: Матице мила, кажи ми мигар все тъй убог ще живея и все тъй стиден, бездомен? Аз рача севда да имам, при севда за сгледа да одиш за свадба да я калесваш, че люби я мойто сърце, у мърва за нея аз влазям. […]
Избор Памела Мекушина По за̀ник слънце се прибира. Тя е гиздава Калина, припка бързо и глаго̀ли, ма̀тица си тайно моли: – Ра̀ча, майко, догодина сватба в двора да се вие. Да сме заедно с Бориса, тейко да не ме убие! – Глупава си ти, Калино, да се жениш за Бориса! Мѝгар не видиш наш […]
Майчина клетва Вероника Иванова Не рачи матица от одъра да стане, нежели работа и песен да хване. „ Син ми вика, по заник за оръжие се хвана… Мигар мога аз Спокойно да стана?! Стидно е, аз да живея, аз да глаголя, и песен да пея, да храня телото си престарело, щом той няма ни залък, […]
СОЛЗИТЕ СЕ ЧИСТИЛИШТЕ НА ДУШАТА Танцувавме со мрачната сенка на леопардот. Храбро, отмено, онака машки. Со врескање на хиената, ја излечив и раната заборавена од многуте останати гнилости. Капка пот потече по црвеното чело и се испреплете со густата солза која се закачи на заматената трепка. Дали солзата е чистилиште на душата? Машка солза, тешка […]
Ожидание Диляна Кирова Лелея аз със матицата своя да глаголя по заник слънце във убогия ни дом, съдбата си наорлен безутешно моля, да се завърна нявга даже лазешком. Че мигар харно е да си далеч в чужбина, Душата всякогаш дати е мърва и не е стидно да тъжиш за своята Родина да я […]
Речи ми, ма̀тицо Татяна Николова По за̀ник, ма̀тицо премъдра, па него сакам и мечтая. Мѝгар па съм я безпътна? За любовта ми он нехае. А я за него все глаго̀ля, и само он е у главата… Речи ми, ма̀тицо любима, стидно ли е да го сакам? Убога ли съм? Я не зная, […]
ДИАЛЕКТИАДА С ПЕТЕЛ ЗА НАГРАДА Тодор Билчев Раче да глаголи, нема с кого. Чак по заник людете излазят. Стиден и убог си беше много. А от ковид всичките се пазят. Той край матицата селска слезна, но наорлен го петел нападна. Мигар трябваше пак да си влезне, а нежели в матица да падне? […]
Просто песен Моника Стойчева Добър ден на вази искам днес да кажа и желая да глаголим с радост и любов. Красива приказка да ви разкажа за тоз свещен и тъй красив живот. Не рача само аз да славословя деня роден от цветната зора. Аз искам със добро да благословя мига край мен и вечността. […]
СТИХЪТ Маргарита Петрова От заник слънце обжарени – будуват трудни мисли пак. Пред стиден праг – от страх са спрели. Убог оброк ли ги събра? Не рача да редя Съдбата – в наорлени,лъстиви дни… Стихът глаголи всеобхватно! И мигар мрак ще го сниши? Разровиш ли го – мърва сипе. То матица е – […]
Стихотворението „Завръщане“ на Хари Спасов е носител на специална награда в конкурса „Забравеният език“ 2022. ЗАВРЪЩАНЕ Хари Спасов На заник слънце вкъщи се прибирам, дори и грешните понякога се връщат. На прага стар глаголя и не спирам сълзи да роня в бащината къща. Студено е, немее пътната вратн́ца*, та мигар съм се нáдал** […]
Стихотворението „За нас“ от Катерина Ненчева е носител на специална награда в конкурса „Забравеният език“. ЗА НАС Катерина Ненчева Ех, Родино, ех, Българио, матица на тоя род, разреден сред четири граници, със живот – докрай убог. Не рачи да се поправи да потегли в права вяра – все катери през превали, през полета преминава… Не […]
Стихотворението „Час по български език“ донесе специална награда на Анна Петрова-Дюлгерова в конкурса „Забравеният език“. Час по български език Анна Петрова-Дюлегрова За час по Български се готви Иванова, на остарели думи ще изпитва днес, отново. На Радо пръв честта се пада да умува, че напоследък все му се лудува. „Кажи ми, Радо, изречение, в което […]
Стихотворението „Прощално“ на Милчо Петров е отличено със специална награда в конкурса „Забравеният език“ 2022. Прощално Милчо Петров Ти, ма̀тице мила, не спря да ме молиш, от изгрев до за̀ник ти все ми глаго̀лиш да спра, да не ида хайдутин в балкана, макар и убо̀г, но при теб да остана, че пътят е […]
Стихотворението „Мост към родния кът“ донесе на Сияна Димитрова специална награда – отличие „Млад талант“. Мост към родния кът Сияна Димитрова Онова горестно и меланхолично чувство, наречено носталгия, отново натежало е в моята душа. Дълбоко забило своите прокобни и недоловими нокти и наорлено изхвърля всички надежди като неканени гости. Водовъртежът на живота неумолимо сграбчва […]
Стихотворението „Заръка за памет“ на Христина Главанова е отличено с трета награда в конкурса „Забравеният език“ 2022. Заръка за памет Христина Главанова Наóрлен се вдига насреща и тътне Балканът щом в тъмни долóве е скътал отколешна мъка. Той помни…, но мигар бунтовна съдба се забравя, щом мърва го пари, тъй сякаш е стара заръка. […]
Стихотворението „Животът ни на обич е убог“ на Мария Панайотова е отличено с втора награда в конкурса „Забравеният език“ 2022. ЖИВОТЪТ НИ НА ОБИЧ Е УБОГ Мария ПАНАЙОТОВА Андреева Когато от заника мървата стеле се леко и рачи небото звездици да палне в нощта, отгоре глаголи ми моята матица. Реква тя думите тежки и […]
Стихотворението „Страдалец“ на Диана Фъртунова е отличено с 1 награда в конкурса на издателство „ЛитДизайн“ и е-списание „Литературен дизайн“. Страдалец Диана Фъртунова По заник скитам се наорлен – в небето мърва се разстла, а аз глаголя с него зорлем, че иде ми да зарева. То мигар матица ще чуе, нежели тейко разбере как […]
(Посвещавам този стих на един прекрасен човек, който вече не е между нас, но остави дълбоки следи у хората, които го обичаха и ценяха!) Г.В. Цял живот се лутаме! С усилие белязани като гореща цев! В шарен свят живеем в изобилие, а после обедняваме. Без лев! Преливаме се в черно и във бяло – ту […]
Силата на мита Оракул славен, хитроумен Каза следната мълва: Че сляп герой разумен Има мъчната съдба Горгона Медуза да сломи Тръгва той от боговете воден Ето стига вече Горгоната с погледа студен И кръвта спира тече. Ала сляп нали е той Няма как да види Усеща я само, говори й славния герой […]
В очакване на лятото Бебе пее, повито в кошарата, а врабченце танцува в тревата. Някой свири красиво на гарата на китара балада позната. Аромат на кафе и обичане се разнася високо в небето. Спира вече великото тичане по трънливия път на сърцето. Някой диша любов нецелуната и издишва съдбовно привличане. Ще се скъсат ли в римите […]
ако се взирам дълго в мрака на “заслона” – сепия. както в черно-белите филми. както във филмовия филтър. съскане… сепия!…шепти… за гореща рана на тялото на жена. името ѝ е Украйна. женени сме от 30 години. **** ПАЦИФИСТ не знам деца ли сме или юноши или в луничките с пепел е покрита […]
Душата няма пол Аз съм нещо между човек машина и планета Аз ще издигна стая за призраците и ще ти покажа как да ги ловиш в мрака После ще ги сваря в менструалната си кръв- Острието на загубата, разрезът на любовта Аз съм бяла, гола и прекрасна *** Границата над мен магьоснически линии в […]
***** памет за герой мастило е кръвта ми за Ботевия стих ***** след лисицата тича куче и не ме догонва страхът ***** сухо листенце врабчета го ритат и ето летим ***** дните обличат ме по привлекателно от годините ***** бръмбари от главата ми изнасям се ***** ***** остър е слухът за звука на резачката в […]
Списание „Литературен дизайн“ представя Геолина Стефанова – български поет и писател! Септемврийски блус Смокиново вино. Кръвта на нощта по паважа. Драсната с нокът усмивка по тъмно лице . Задъхана жега, дошла нежността да накаже в последната стая на дръзко туптящо сърце. До нерви съблечена блус на страстта си танцувам. Тангото отдавна е някак си […]
