Category Archives: Поезия

Стихотворения на съвременни български автори.

Поезията на Димитър Драганов

Поезията на Димитър Драганов

В очакване на лятото Бебе пее, повито в кошарата, а врабченце танцува в тревата. Някой свири красиво на гарата на китара балада позната. Аромат на кафе и обичане се разнася високо в небето. Спира вече великото тичане по трънливия път на сърцето. Някой диша любов нецелуната и издишва съдбовно привличане. Ще се скъсат ли в римите […]

Поезия от Рил Тарас Викторович

Поезия от Рил Тарас Викторович

ако се взирам дълго в мрака на “заслона” – сепия.  както в черно-белите филми. както във филмовия филтър. съскане… сепия!…шепти… за гореща рана на тялото на жена.  името ѝ е Украйна. женени сме от 30 години.     ****   ПАЦИФИСТ не знам деца ли сме или юноши или в луничките с пепел е покрита […]

Поезия от Яна Орлова

Поезия от Яна Орлова

Душата няма пол Аз съм нещо между човек машина и планета Аз ще издигна стая за призраците и ще ти покажа как да ги ловиш в мрака После ще ги сваря в менструалната си кръв- Острието на загубата, разрезът на любовта Аз съм бяла, гола и прекрасна   *** Границата над мен магьоснически линии в […]

Веселина Башова – Танка

Веселина Башова – Танка

***** памет за герой мастило е кръвта ми за Ботевия стих ***** след лисицата  тича куче и не ме  догонва страхът ***** сухо листенце врабчета го ритат и ето летим ***** дните обличат ме по привлекателно от годините ***** бръмбари от главата ми  изнасям се ***** ***** остър е слухът за звука на резачката в […]

Стихотворения от Геолина Стефанова

Стихотворения от Геолина Стефанова

Списание „Литературен дизайн“ представя Геолина Стефанова – български поет и писател! Септемврийски блус   Смокиново вино. Кръвта на нощта по паважа. Драсната с нокът усмивка по тъмно лице . Задъхана жега, дошла нежността да накаже в последната стая на дръзко туптящо сърце. До нерви съблечена блус на страстта си танцувам. Тангото отдавна е някак си […]

Талантливата Радостина Маринова – 2 част

Стиховете на Радостина Маринова

В СЕБЕ СИ ЛЕТЯ Какво е Любовта? – аз питам. – Време не е, ни дълг или протегната ръка. Награда тя не иска, не ще вземе от тебе нищо, даже и троха.   Какво е Истината? – питам. – В нея оглежда ли се някой, в самота? Аз възжелах да я последвам, да се слея […]

Вероника Иванова – „Убежище за съвестта“

Вероника Иванова - Убежище за съвестта

Убежище за съвестта   Песента на майките останали без синове заглушава с тишина сирените. По флаговете им с изтрити цветове, черното поглъща всичко. В молитвите си,  майките останали без синове отново ги прегръщат на границата между световете… Ще свидетелстват после сирените за  последния палач на съвестта, срещу която няма убежище.   Автор: Вероника Иванова 94 […]

Поезия от Сара Исуфи

Поезия от Сара Исуфи

Умираме твърде рано, Алия Алия, умираме твърде рано, Алия, чуваш ли? Умираме твърде рано! С бомби отбелязваме точки в портите на алчността, а когато пеем сред жабешкия хор фалшив, продаваме тишина за героизъм. Летим от натежали небеса, Алия и се приземяваме сред тръни кафяви, където губим дрехите си, косите си, и уханието на целомъдреност от […]

Любовта не е за нас от Ана Драг

Любовта не е за нас от Ана Драг

Любовта не е за нас Не е това! Нашето е друго! Ние не се смеем заедно! Ние се разплакваме един друг! Ти не ми купуваш плюшени мечета от панаира! Аз не готвя топла супа! Не плащаме сметки и не се караме за глупости! Не се ревнуваме и не си държим сметка кой къде е и […]

Поезия от Ева Гочева

Стихове от Ева Гочева

Списание „Литературен дизайн“ с радост приема в голямо си семейство Ева Гочева и нейната поезия. защо си тъжна – пита детето такива въпроси не се задават на непознати – казва майката взима торбите и си тръгват жената зад касата си мисли: защо съм тъжна защо съм тъжна после си спомня че такива въпроси не се […]

Надежда Тодорова – „От днес“

Надежда Тодорова - От днес

От днес ще бъда аз различна. Ще скрия буйният си нрав.   Ще стана рано, ще почистя, и там сред облачета прах ще литне непотребна песен случайно звъннал весел смях и път самотен през полето, по който аз към теб вървях. И няма да те будя нощем да гледаш падащи звезди. И няма да те карам […]

„Русский корабль, иди на хуй!“ – Анджела Турукало Дабетич

"Русский корабль, иди на хуй!" - Анджела Турукало Дабетич

„Русский корабль, иди на хуй!“ автор: Анджела Турукало Дабетич черногорски Rat jede djecu koja pecaju plastične ribice. Rat jede očeve koji kupuju im igračke. Rat jede majke koje prave im krofnice. Rat je uvijek gladan. Rečeno je da će nići hram i ustoličiti osmog cara. Rat guta jednako: kući ili daleko. Guta mene, dok vidim […]

Стиховете на Ким Джаксън

Стиховете на Ким Джаксън

ИСКАШ ЛИ?   на един приятел   Искаш ли да бъда фея, за да сбъдна твойте розови мечти? Тиквата в каляска да превърна и с мене над света да бродиш ти.   Искаш ли да бъда птица? Да усетиш свободата на моите криле! За да спуснем отвисоко по една усмивка на всяко страдащо, отхвърлено дете! […]

Поезия от Юрий Лишчук

Поезия на Юрий Лишчук

Екипът на списание „Литературен дизайн“ се свърза с тазгодишния финалист, заел трето място в международния конкурс „Мили дуели“, и с удоволствие представя поезията на Юрий Лишчук. КОГАТО ВИДЯХ БОТОКСОВОТО МУ ЛИЦЕ Гледам входната врата. Стъпка напред и зоната на комфорт ще се взриви. Стъпка назад – и ще погълне изцяло. Никой не разбира какво може […]

Стиховете на Галена Върбева

ГаленаВърбева - литературе дизайн-списание

ЗЛОВЕЩО… Празни кръстовища с празни коли, улици празни без смях и искри.  Последна цигара самотно гори, светофарът напразно червеното скри. Влакове празни по празните гари, жив човек няма в площадите стари. Само мъглата зловещо пълзи сякаш секундите с присмех брои. Забравен прозорец, отключен гараж, разпънат чадър на самотния плаж.  пàри кафе в порцелана дори къде […]

„За поемата и критиците“ – Контадин Кременски

За поемата и критиците - Контадин Кременски

За поемата и критиците   Отдавна младеж с изкрящи очи написал поема прекрасна, пред нея и славеят поен мълчи и чучулигата е безгласна! На своята любима той стих посветил, на нейните форми чудесни! Но колко и влюбен младежът да бил, с него била тя нечестна. Отчаян той скочил в дълбока река и отнесла го мигом […]

Вероника Иванова – „Пролетна надежда“

Пролетна надежда Ще дойде пролетта и ще ни стопли, ще изтръска зимата с зелени си детски пръсти. Ще сложи розово на клепките момичешки и слънце в момчешките длани. Ще дойде пролетта, ще дойде неизбежно е. С весели боси крачета ще стъпи по нашите мисли невесели. Ще дойде пролетта ще дойде. С всички разцветки на зеленото, […]

Стиховете на Любел Дякоf

Стиховете на Любел Дякоf

Приветстваме в е-списание „Литературен дизайн“ поетесата Любел Дякоf и нейните стихове от „Ембрион на тъгата“. Това е нейната втора стихосбирка, която излезе на 22.12.2021 г. Три сестри  От болката си родих две деца. Едното се казва Опит и е тъжен малчуган, но зрял за годините си.   Другото се нарича Поезия и е така гордо, […]

Стиховете на Ивалина Пенчева

Стиховете на Ивалина Пенчева

Ти виждал ли си
как морето може да целува
и как влюбено по детски се вълнува,
щом диханието си слее със брега?

Стиховете на Лидия-Ива-Нова

Стиховете на Лидия-Ива-Нова

За връзкитеПървата ми голяма любов,се опита да се самоубие,оживя.Втората ми любов,се опита да убие мен,оживях.

Стиховете на Веселин Веселинов

Стиховете на Ивалина Пенчева

Абаносовите меандри на тялото ти
с екзотичната своя извивност –
енигма
греховна –
неволно събуждат у мен:
чревоугодника,
скъперника,
похотливи

Стиховете на Боряна Богданова

Имам само две ръце и твърде много чужди,
които ме дърпат за душата.
Изпуснах нещо, знам, че съм го изпуснала.
Дали живота, който можеше да имам,
или избора, който не довърших.

Стиховете на Весела Алегрия

За две секунди може светът ти да се срине.
Мечтите ти някой да захвърли в калта.
Не бой се! Раната ще мине.
Отново ще изправиш ти глава.

Стиховете на Крадецът

Нощта – странна, блудкава, разсеяна,
през тази пролет е необяснимо сляпа,
катран акостирал е в небето над океана,

„Рани“ – София-Константина Караиванова

"Рани" - София-Константина Караиванова

„Рани“ – София-Константина Караиванова Жива рана – плът откъсната, бисерът Вардарски  все кърви. Жива рана – плът откъсната, конникът Тракийски -окован. Жива рана – плът откъсната, непрежалима Мизия -скърби. Живи рани – все откъснати, незабравени във пепелта на времето. Живи рани – плът проядена… земя, граничеща със себе си. София-Константина Караиванова 43 Views

Стиховете на Ани Валс

Стиховете на Ани Валс

Искам да се изгубя.

В очите ти.

В ръцете ти

и всичко, което да ни свързва

да е дъхът, който си разделяме.

Вдишвам от теб.

Вдишваш от мен

и е толкова хубаво,

че няма стени, които да ни разделят.

Имам въздух като за няколко живота.

„Майка“ – София-Константина Караиванова

„Майка“ - София-Константина Караиванова

„Майка“ – София-Константина Караиванова “Четирима сина загубих! Двама са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лъв.”   Закърмена със робска орисия сред счупените кръстове – вдълбани черкви, пожарищата, върволици тежки на робските кервани – пътя прашен.   Откърмила чеда орисани, […]

„Колко ли?“ – София-Константина Караиванова

Колко ли

Трудно ти пасват обувките на другите,тясно е в тяхната кожа …И някак си необично е да разбираме,че не всеки за всеки е нещо. Дали зад кривата вяла усмивкамъничко злоба прозираи уж проявяваш загриженост,но всъщност настъпваш и влачиш. Шепата милост изтичапрез стиснат ядно юмрук.Светци ли!?О, Боже – смири се– раздавачи оскъдно присвили очи…Но в очите на […]

Стиховете на Ана Драг

Поезията на Ана Драг

Кралят е гол и ний сме идиоти! Вдъхновено от творбата на Христо Ботев „ В механата“ и напомнянка от Д-р Волфганг Водарг за старата приказка на Ханс Кристиян Андерсен „Новите дрехи на царя“. Кой ли чува гласа на детето?! Кой ли изобщо ще го послуша?! Дали не стана време да спрем?! Да спрем с глупостите, […]

Друга история за Сатанаил – Събина Брайчева

Друга история за Сатанаил – Събина Брайчева

А бе някога пратеник на Слънцето,най-светлият сред светлите наричан,на Зорницата аурата изпъстрил,измежду обичаните най-обичан. И беше първият, на Него най-подобният,и като Него, без колебание и жал,еднакво трябваше да обича човеците греховни,еднакво да ги изпитва и да ги дарява. И измежду крилете си еднополови,под онзи ослепяващ ореол,пулсът му един ден проговори,Еден огъна се под ябълков ствол. […]