Стихотворения на съвременни български автори.
Новини
Читалище „Искра-1964“, София, открива юбилейния си 60-годишен творчески сезон на 02.10.2023, понеделник, от 17:30 часа [...]
Continue reading
Конкурсите Новини
Първи национален конкурс “ За чиста и свята република”, организиран от е-списание “Литературен дизайн” и [...]
Continue reading
Конкурсите Новини
Е-списание “Литературен дизайн” и ПП “Пряка Демокрация” обявяват първи национален конкурс за разказ на тема [...]
Continue reading
Новини Разкази
АЗ СЪМ АНА! А АЗ СЪЩО СЪМ АНА! Криминален разказ по действителен случай. 3 часа [...]
Continue reading
За книгите и четенето Новини
За краткото време, откакто се занимавам с книгоиздаване, видях и две, и двеста. Клишето “корицата [...]
Continue reading
Есента Златното на Есента,тази веща художница,без да иска се разля…И обагри клони, листии треви…И дорида се постараусърдно да го съберене успя…Тогава с четката си,тази умела художницаЕсентацапна тук и тамс червено и зелено,докато златното превземаше света… Краят на лятото Август си прибирабагажаи затваря в бурканичастици отлятото.А аз едва побирамкуражав двете си топли длании после го слагам […]
*** Роден съм Малко преди термина ми В нощта, когато бушуваше спорът За всичко Освобождаване при условие, че се спазват условията Роден съм измамен и все още съм измамен В момента, когато Сатаната вдигаше тост за третата си победа В нощта, когато се точеха ножове. Роден съм С памет, зашита с игла и конец Уж […]
* * * Господ къса листа от смокиня и отчаян брои ли, брои. В самотата си пурпурно-синя, от високо разлива бои: виж кафявата – кал за човека, виж златистата – рой звезден прах. И размесва, и прави полека неизменни вълшебства от тях. Тук човек е изваял от глина, от звездите му вдъхнал е дъх. В […]
Творец на светлина В този свят, безкрайно малък за човешката мечта, недей да бъдеш жалък Търсач на светлина… Недей да бъдеш тъжен, беден или богат в живота ще успееш ако бъдеш не търсач, Творец на Светлина…. Ще бродя по пясъка на живота Ще бродя по пясъка на живота и боса ще крача по брега Ще […]
Дюли, индрише и вино Две дюли, индрише и чаша вино… Смалена, мама – до прозореца. До нея паяче плете години и сякаш тихо-тихо й говори. А тя очаква стъпките на татко и моите, прегърнали света. Денят извезва приказка за кратко и бавно-бавно иде пак нощта. Звездите слизат, да отпият вино и в синкав полумрак да […]
Вечерно небе портокаловото дръвче пълно със залези (Отличие в Осмия национален конкурс за хайку на свободна тема 2015 – „Хайку клуб София“) *** Зимно утро дете рисува снежинки с носле (Отличие в Третия национален конкурс на Български хайку съюз на тема „Декември” 2015) *** Снежна приказка в чашката на скитника […]
ХЛЯБ ПО БЕЗЛУНИЕ Хлябът е втасал, пещта сгорещена, на прага ми седна безмълвна нощта. Посивяла, бездомна, от глад изтощена за залъче хляб, подари ми луна. Поканих я вътре – премръзнала, бледа. Налях ѝ от ланшното вино за цвят. Дори Богородица дълго я гледа, а хлябът търкулна свещен аромат. Сам Бог го разчупи, […]
Заразена Не се имунизирах срещу теб. Изцяло подцених опасността. Разчитах на вроден имунитет при първи челен сблъсък с болестта. Но ти премина всичките стени. Разби сигурността на пух и прах. И в моето сърце се настани напълно непознат до вчера страх. Симптомите са ясни като ден – треперя, изпотявам се, не спя. Стомахът – свит, […]
Христина Мачикян – стихотворения Ангелска заръка Тази вечер небето е толкова звездно, че протегна ли пръст, ще ме драсне ръбът му зелен. И по облачна стълба тогава безшумно ще слезе малък ангел – вестител на нашия утрешен ден. Ще притвори криле – бяла нежност от лъч изтъкана и навярно ще блесне в окото […]
LA PETITE MORT Предвкусвам устните ти сладки, от тях врата към Рая съм създал. Целувките ни винаги са прекалено кратки. Докосванията ни – като красива песен без финал. Като фин прах през пръстите изтича дъха ти като мелодичен стон. Едва ли нещо някога тъй силно ще обичам както гласът ти шепнещ в най-високия си […]
СЛЕД БРЕКЗИТ Разбра ли новината, човече: България има зенит желан – на първо място в ЕС сме вече по брой на коли с десен волан * САМ Е АЛЕКО Както близко, тъй и надалеко бая простотия има навред. На “Витошка” сам стои Алеко – край него крачат Ганьовци безчет. * ОПАСЕНИЕ Щом сме на […]
Пожелах си Пожелах си лятно синьо небе, изгрев на брега на морето и едно споделено кафе, в термос ще нося което. Пожелах си глас, който ме вика, дори и да не е по име. Който „ Тя“ – с главна буква ще срича, и това ще ме топли и зимата. Пожелах си […]
Стихотворения от Диляна Веселинова ИН-ЯН Ако пиша на бялото с бяло, само Господ би виждал луличките. Затова ще си взема от черното на човешкото преходно тяло. Затова всяка сутрин обличам си цветни думи и шапка от мисли: пъстроцветна излизам на влажното черно-бяло шосе с много линии. И по пътя ме срещат различни […]
Нощта е в детеродна възраст след всеки недоносен мрак. Не искам повече да бързам. Когато бързах, закъснях. Осуетих добрите нрави, разколебах душата в мен. Къде сгреших? Какво направи със делника ми подреден? Кому е нужна съпротива сред вечния водовъртеж. Душата ми от теб отпива и после се прибира пеш. Опиянена е от мрака, научил всички […]
Вечната Ева Тя се смее със болните и притихва със лудите и от змии навярно все пак се страхува. Шета някъде в облаците, щом е събудена. Нощем тайничко някоя Ева сънува. Тя говори със Господ. Даже с него вечеря. И му сипва навярно ракия. И е може би малко суетна, но пък вечер […]
Поезията на Петя Цонева Живот Аз отварям очи. И земята прилича на дом. Боже, колко прозрачни глухарчета в миг се разпадат… Виждам сенките как накуцукват по пътя си хром – градоносният свод на живота дими като клада. Разлюлените ябълки ронят цветчета от скреж и изтръпват от вятъра. Всяко цветче е раздяла. А животът […]
ТЪРКАЛЯЩО СЕ ВРЕМЕ ПОНЕДЕЛНИК е вслушване в себе си: да разтършуваш съвестта; да позабършеш щенията и мечтите от праха им; да изметеш умислените стъпки от тепиха на неслучилото се; да събереш парчета ежедневие във дневника на паметта си с красноречие; да дорешиш задачите със много неизвестни без никакви противоречия; да поостанеш насаме със неудачите, […]
Поезия от Венцислав Василев *** В земята на плачещите не намерих нито един, който е тъжен. Всички сълзи извираха от планината на бесовете. Слушал съм легенди за нея – всеки връх се смалявал, щом стъпиш на него и никога не виждаш хоризонта. Но трябва ли ни перспектива, щом винаги сме в стаичката зад очите си […]
МАТИЦЕ МИЛА Евгени Кондов Наорлен, убог и стиден, на матица ази глаголя: Матице мила, кажи ми мигар все тъй убог ще живея и все тъй стиден, бездомен? Аз рача севда да имам, при севда за сгледа да одиш за свадба да я калесваш, че люби я мойто сърце, у мърва за нея аз влазям. […]
Избор Памела Мекушина По за̀ник слънце се прибира. Тя е гиздава Калина, припка бързо и глаго̀ли, ма̀тица си тайно моли: – Ра̀ча, майко, догодина сватба в двора да се вие. Да сме заедно с Бориса, тейко да не ме убие! – Глупава си ти, Калино, да се жениш за Бориса! Мѝгар не видиш наш […]
Майчина клетва Вероника Иванова Не рачи матица от одъра да стане, нежели работа и песен да хване. „ Син ми вика, по заник за оръжие се хвана… Мигар мога аз Спокойно да стана?! Стидно е, аз да живея, аз да глаголя, и песен да пея, да храня телото си престарело, щом той няма ни залък, […]
СОЛЗИТЕ СЕ ЧИСТИЛИШТЕ НА ДУШАТА Танцувавме со мрачната сенка на леопардот. Храбро, отмено, онака машки. Со врескање на хиената, ја излечив и раната заборавена од многуте останати гнилости. Капка пот потече по црвеното чело и се испреплете со густата солза која се закачи на заматената трепка. Дали солзата е чистилиште на душата? Машка солза, тешка […]
Ожидание Диляна Кирова Лелея аз със матицата своя да глаголя по заник слънце във убогия ни дом, съдбата си наорлен безутешно моля, да се завърна нявга даже лазешком. Че мигар харно е да си далеч в чужбина, Душата всякогаш дати е мърва и не е стидно да тъжиш за своята Родина да я […]
Речи ми, ма̀тицо Татяна Николова По за̀ник, ма̀тицо премъдра, па него сакам и мечтая. Мѝгар па съм я безпътна? За любовта ми он нехае. А я за него все глаго̀ля, и само он е у главата… Речи ми, ма̀тицо любима, стидно ли е да го сакам? Убога ли съм? Я не зная, […]
ДИАЛЕКТИАДА С ПЕТЕЛ ЗА НАГРАДА Тодор Билчев Раче да глаголи, нема с кого. Чак по заник людете излазят. Стиден и убог си беше много. А от ковид всичките се пазят. Той край матицата селска слезна, но наорлен го петел нападна. Мигар трябваше пак да си влезне, а нежели в матица да падне? […]
Просто песен Моника Стойчева Добър ден на вази искам днес да кажа и желая да глаголим с радост и любов. Красива приказка да ви разкажа за тоз свещен и тъй красив живот. Не рача само аз да славословя деня роден от цветната зора. Аз искам със добро да благословя мига край мен и вечността. […]
СТИХЪТ Маргарита Петрова От заник слънце обжарени – будуват трудни мисли пак. Пред стиден праг – от страх са спрели. Убог оброк ли ги събра? Не рача да редя Съдбата – в наорлени,лъстиви дни… Стихът глаголи всеобхватно! И мигар мрак ще го сниши? Разровиш ли го – мърва сипе. То матица е – […]
Стихотворението „Завръщане“ на Хари Спасов е носител на специална награда в конкурса „Забравеният език“ 2022. ЗАВРЪЩАНЕ Хари Спасов На заник слънце вкъщи се прибирам, дори и грешните понякога се връщат. На прага стар глаголя и не спирам сълзи да роня в бащината къща. Студено е, немее пътната вратн́ца*, та мигар съм се нáдал** […]
Стихотворението „За нас“ от Катерина Ненчева е носител на специална награда в конкурса „Забравеният език“. ЗА НАС Катерина Ненчева Ех, Родино, ех, Българио, матица на тоя род, разреден сред четири граници, със живот – докрай убог. Не рачи да се поправи да потегли в права вяра – все катери през превали, през полета преминава… Не […]
Стихотворението „Час по български език“ донесе специална награда на Анна Петрова-Дюлгерова в конкурса „Забравеният език“. Час по български език Анна Петрова-Дюлегрова За час по Български се готви Иванова, на остарели думи ще изпитва днес, отново. На Радо пръв честта се пада да умува, че напоследък все му се лудува. „Кажи ми, Радо, изречение, в което […]