Поезия от Ивета Янтрова

Поезия от Ивета Янтрова

ОТЧАЯНИЕ

Ако можех да изкажа всичко,
дето в мен бушува и ме задушава,
всичко, дето без да искам го получих,

нито пък за нещо в замяна…

Ако можех силно да извикам,
с цяло гърло и небето потрепери,
ако можеха да литнат птиците,
кой която де намери…

Ако можех да разбия в стената
всеки спомен, от когото страдам…
Ако можех, да, но зная, че не мога
затова ще седна тук и ще почакам

онзи ден, в който всичко ще изчезне-
всеки тъжен спомен, в мене запечатан,
всяка истинска сълза проронена,
Боже, искам просто да избягам.

СРЕЩА

Когато издигам около себе си
стените на своите рани
и всеки час е като изминал ден,
а времето просто не спира.
Когато ми е трудно да кажа “Здравей!”
на новия ден, който идва
и трудно ми е даже дори да живея,
когато болката ми не стихва.
Тогава посрещам те на нашето място

и черпя от твоята сила.
Всичко се случва някак прекрасно
и чувствам се толкова жива.
Ти, Който идваш, даваш ми всичко,
даваш и не задържаш.
Когато тъй слаба съм,
слаба и тиха,
тогава Ти ме придържаш.
В Теб ще се скрия, в Теб ще живея,
на Теб аз всичко ще дам.
Уморих се да скитам,живот на магия,
а Ти си Пътят ми, знам.

ДЪЖДОВЕ

Уморих се все да съм дъждовна,
някак мрачна по душа.
Облаци преплитат се в мене,
буря, вихър ураган…

Как да сложа край на дъждовете,
да настъпи пролетта,
Слънцето да сгрее ледовете,
да настане красота?

КАКВО Е?

Какво е любовта?
Нежност?
Мили думи?
Безброй усмивки помежду ни?
Аз до теб,
ти до мен,
безкрайно щастие в летен ден?
Какво е любовта?
Чувство?
Не!
Разбрах, че друго е била.
Милост, вярност и търпение,
проявиш ли
тя е истинско благословение.

ПРОШКА

Да бъдеш цял след счупването
на онези твои скрити мечти
и след счупването парчетата да събереш,
с малко сълзи да ги залепиш,
с любовта, с която си обичал,
днес с нея да простиш.
Е, не би могъл да бъдеш цял,
но пък по-малко ще боли.
А пукнатините, знам, ще ти напомнят
как достатъчно боли…
Достатъчно, но не и толкова,
че да не можеш да простиш.

ЕМОЦИИ

Понякога съм облак потъмнял,
не мога да си скрия дъждовете.
Друг път съм пясък и вода,
не можеш да ме стиснеш в ръцете си.

От там изтичам и не знам
кога и как ще мога да се бърна.
Безкрайно лято исках, ала на,
с мен животът есенен е някак.

И често се затварям в четири стени
на ума си и притихвам плахо
в самота и липса на това,
че желая аз да бъда лято.

Ивета Янтрова

547 Views
error: Content is protected !!