“Колко ли?” – София-Константина Караиванова

Трудно ти пасват обувките на другите,
тясно е в тяхната кожа …
И някак си необично е да разбираме,
че не всеки за всеки е нещо.

Дали зад кривата вяла усмивка
мъничко злоба прозира
и уж проявяваш загриженост,
но всъщност настъпваш и влачиш.

Шепата милост изтича
през стиснат ядно юмрук.
Светци ли!?
О, Боже – смири се
– раздавачи оскъдно присвили очи…
Но в очите на другите ще ти се
светостта оскотяла да заблести
и душите губят се в мислите,
в очите пустотата блести.

Шепата свят се побира
в капачка за жаден вода,
в трошицата хлебец за гладния,
в сълзата – ожалена душа…

Колко ли струва духовното
ДНК – то на наща душа?….

София-Константина Караиванова