Забравеният-език-поезия

“За нас” – Катерина Ненчева

Стихотворението “За нас” от Катерина Ненчева е носител на специална награда в конкурса “Забравеният език”.

ЗА НАС

Катерина Ненчева

Ех, Родино, ех, Българио,

матица на тоя род,

разреден сред четири граници,

със живот – докрай убог.

Не рачи да се поправи

да потегли в права вяра –

все катери през превали,

през полета преминава…

Не рачи да види Бога –

да живее по човешки,

все преплита криво нога,

все натрупва нови грешки!

Изгревите го събуждат,

заниците са му черни,

вечно всичко критикува –

всички – верни и неверни…

Но комуто да глаголя –

мигар тоз народ разбира –

със скалите хем да споря,

нежели човек се спира!

Всеки десен е и ляв –

истината той владее,

наорален – все е прав,

всичко знае и светлее!

На народ с такъв инат –

що по мърва все пристъпя –

казват ми: Така е, брат!

Вечна ще е нашта мъка!

И си викам: Ех, Родино,

ех, Българио, с роде мил!

Това място – с кръстопътя –

Аспарух да бе сменил…

И държавата ни нова

да бе нейде – в Скандинавия,

та студът да ни отучи

от таз българска злобария!

Дето всеки наорален

в свяст не види красоти

на морето, планината,

на поля и на реки,

че във рая сме родени

и под топлите звезди…

Стидни ли са наште гени,

с тях ли станали сме зли?

Но каквото да глаголя,

тъй сме – криви или прави…

Тъй живеем все в неволя…

Важното е да сме здрави!

334 Views
error: Content is protected !!