Стихотворението “За нас” от Катерина Ненчева е носител на специална награда в конкурса “Забравеният език”.
ЗА НАС
Катерина Ненчева
Ех, Родино, ех, Българио,
матица на тоя род,
разреден сред четири граници,
със живот – докрай убог.
Не рачи да се поправи
да потегли в права вяра –
все катери през превали,
през полета преминава…
Не рачи да види Бога –
да живее по човешки,
все преплита криво нога,
все натрупва нови грешки!
Изгревите го събуждат,
заниците са му черни,
вечно всичко критикува –
всички – верни и неверни…
Но комуто да глаголя –
мигар тоз народ разбира –
със скалите хем да споря,
нежели човек се спира!
Всеки десен е и ляв –
истината той владее,
наорален – все е прав,
всичко знае и светлее!
На народ с такъв инат –
що по мърва все пристъпя –
казват ми: Така е, брат!
Вечна ще е нашта мъка!
И си викам: Ех, Родино,
ех, Българио, с роде мил!
Това място – с кръстопътя –
Аспарух да бе сменил…
И държавата ни нова
да бе нейде – в Скандинавия,
та студът да ни отучи
от таз българска злобария!
Дето всеки наорален
в свяст не види красоти
на морето, планината,
на поля и на реки,
че във рая сме родени
и под топлите звезди…
Стидни ли са наште гени,
с тях ли станали сме зли?
Но каквото да глаголя,
тъй сме – криви или прави…
Тъй живеем все в неволя…
Важното е да сме здрави!