Стихове от Яна Пенева

Аз и Ти

Меки ангелски коси,
маслинено черни очи,
когато плаках за теб,
къде беше ти?

Във възглавницата попиват
горчиви, парещи сълзи.
Сърцето трудно заспива,
не знаейки, ще се върнеш ли ти.

Изминаха дни,
сутрин до обед, та чак до зори…
Уморени очи,
разпалени мечти.
В тях нашите детски души,
уви никога повече “Аз и Ти”

Измама

Твърдеше, че искаш ме ти.
Галеше с ръце устните ми меки,
вплиташе пръсти в косите ми дълги,
шепнеше изкусните си лъжи.

Отворихме следваща бутилка.
Сгушени на пейка, слушайки музика тиха.
“Знаеш ли какво?” попита ме ти,
без да очакваш отговор,
слушайки как сърцето ми тупти.

“Звездите днес светят ярко, като усмивката ти.
Ярко, като блясъка в очите ти на слънчеви лъчи”
Уви, това лъжи са – скрити зад думи красиви,
фалшиви чувства – зад очи игриви.

“Този път различно ще бъде.”
Помисли си момичето наивно,
но скоро осъзна,
че всичко беше просто една
добре изиграна лъжа.

Късните часове

В късните часове, когато слънцето спи,
когато луната е господарка на нощта,
и когато звездите танцуват омаен танц.

Когато прозирците са тъмни
и улиците пусти.

Тогава сещам се за теб.
Сещам се за тихите часове,
когато само погледите имат значение,
когато само нежни ласки ехтят по топли тела.

Толкова е тихо и прекрасно…
Толкова приятно и опасно…
Нощта любов поражда,
сутринта любов изпраща.

Ех, колко обичам късните часове…
Късните часове, когато аз и ти
Винаги силно прегърнати сме.

През моите очи

Поглеждаш в огледалото замъглено,
виждаш лицето си от преструвки изкривено.
Всеки ден слагаш маска гоределива,
за да прикриеш същността си горчива.

Кому е нужно всичко това,
когато аз виждам те в друга светлина.
Горд и смел може да си за тях,
но за мен крехък си като купчина прах.

Това е нещото което ме привлича,
за жалост обаче, ти така и не ме заобича.
Ако можеше да се видиш през моите очи,
може би глътката любов нямаше да ти загорчи.

Автор: Яна Пенева