Скъпи читатели на е-списание “ЛитДизайн”,
за нас е удоволствие да споделим нови стихове от прекрасната и талантлива Любмила Данова на нашите страници.
Приятно четене!
Ти имаш ме – имам те
“Най-хубавото нещо, което може да ти се случи е да имаш до себе си човек, който ще продължи да те търси, дори когато самия ти си загубил себе си.”
Роберто Пелико
Ти имаш ме, дори когато нямам
огън в сърцето си и загубила пътя съм.
Само от теб не мога да избягам
и не искам това, даже и насън!
Аз имам те, дори когато сам не знаеш
ти ли си или пък не си,
но със сърце ме търсиш, не се колебаеш.
Сърцето знае, мой си ти.
Дори Вселената да се загуби в безкрая,
ще останеш в мен, в тебе аз.
И по огъня в душата си ще те позная.
Ти имаш ме – имам те и аз.
Ти можеш
Ако в този свят
твоят огън
запали нечия клада,
ти можеш
да я загасиш,
само с шепа радост.
Ако днес дяволите
твои обладаят
нечие сърце горещо,
ти можеш
да ги озаптиш,
с обич и още нещо.
Ако ти обаче изгориш
в съдбовна магия
отново само
ти можеш
тайната й да разбиеш.
Защото ти си
Вечната Любов
без условия
и само
Ти можеш
да си магия!
Под кривата круша
-До къде стигна, те питам.
-До под кривата круша, ми отговаряш.
-А аз пък камъни ритам
по пътя към нея, оградата не затваряй!
-Добре, няма, ще те чакам под нея!
Събрали сме се доста:
Надежда, Вяра, но за теб копнея!
-Бързам и съм до под моста!
Но тук, знаеш и други има
на път за под кривата круша,
чудя се дали да ги взимам…
-Вземи ги, ако са послушни.
-Ето ме, дойдох и познай
водя Доверието и Любовта,
нека да са те с нас докрай!
Всичко друго е просто суета!
-Съгласен съм и добре знам,
имаме ли любовта,
а във очите буен плам
без значение е сега
дали ще сме на остров в рая
или тук, под кривата круша.
Ти за мен си една в безкрая!
-А аз в теб искам да се сгуша!
И така силно да те прегърна,
да ти слънцето подаря,
всяка болка в обич да превърна!
Ние сме си една Съдба!