Поезия от Кристина Георгиева

Поезия от Кристина Георгиева

Момичетата мечтаят
за единственият, който
ще обичат, но пускат
всеки в себе си, вярвайки
че той ще бъде…

Събират прахта от
някой безразличен
и я превръщат в злато,
макар и с тревога..

Заблуждават себе си,
че са принцеси
и че в
приказка красива се
реди живота.

И затварят си очите
за много удари и
белези и поемат
на плещите си,
каквото не могат.

Момичетата се
учат да бъдат уязвими,
да показват първи чувства
и тревога,
и дори да знаят, че
ще се справят с всичко,
те често
са научени да се преструват,
че не
могат.

Но момичетата ги
създават жените и
жените над главите
им слагат залога.

Жените най -силно
ги съдят във всичко,
жените им казват,
всичко което не трябва
да могат.

И аз силно, най – силно
от всичко желая да
имам момиче.

За да й кажа, че е
частица от Бога.

За да й кажа че може да
строи кули от пясък
и да ги бута, когато си
иска,
за да й кажа, че няма
„не мога“

За да може да гори
във пълен блясък,
без да се страхува,
че не бива да избухне.

За да може да живее
във увереност и
гордост и никой
нейните крила
да не пречупва.

За да може да се
среща и разделя
без света на
нейната глава
да се схлупва.

За да може да
твори и да се
променя без
от очаквания
сама
да се пропуква.

Аз искам промяна
на женските нрави,
на женските болки
и женската мисъл.

Аз искам да не бъде
забравяно, че
само Бог и жените
са способни да родят
смисъл.

***

Малка беше и
още си малка в
очите ми,
малка остани…

Не расти, хубаво, малко
момиче, моля те,
недей, не расти.

Аз искам да те запазя
в юмрука си и да не те
пускам да гориш.

Аз искам да запазя
статута ти и
ти никога да не
го промениш.

Но ти вървиш нагоре ..
И растеш с небето.
А аз не мога да те спра.

Пред мен пораства
вече не детето, аз
виждам в теб жена.

И има в мен горчилка,
че живота няма да ти
го прости.

Аз се надявам само
на твойта твърда
нота,
надявам се на твърдостта
във твоите очи.

Аз те видях, когато беше
твърде дребна и те видях
как по мъничко растеш.

И разбрах за теб, че не си
обикновена и на света по – много
ще дадеш.

Затова лети свободна и
не кърши крилете, които
дадени са ти от Бог.

Ти си хубост, ти си
цвете,
ти си извор,
небосвод.

Ти си много повече,
отколкото си мислиш,
ти си бъдещ смисъл
на нечий чужд живот.

Затова лети свободна
и помни завета,
който пращам ти
със истинска любов

***

Хора, като него
не оставят място
за съжаление.

И задоволяват
своята потребност
със старите си
мръсни залози,
а ти..

Със чисто сърце,
изпълнено с болка,
продължаваш да
се питаш – защо
сгреши, но знай..

Ти обичаш да палиш
свещи, а той да ги духа.

Ти си малко пени, търкалящо
се в орбитата на неговата
нужда от надмощие над нещо
красиво.

Затова не се връщай обратно
към черните снимки,
към черните завеси,
дрехи,
мисли.

И спри..

Въздуха ви е различен
и дори и да умреш
милиони пъти,
не си пилей
животите за
черни котки
със здрави крака ..

Те не падат от
покрива.

Мило момиче.

Ти си розово
слънце и облак
в тюркоаз.

Знаеш ли че само
Бог може да
обича светлината.

Затова търси Бог, а
не ангел.

Ангелът губи крилете
си защото е лесен за изкушаване,
но не можеш да вземеш силата на
Бог, който създава и остава вечен.

Ти си истина – обвита в
бяло.
И красота наранена,
но все така силна с блясък, който
не умееш да виждаш.

Колко пъти трябва да ти
кажа – диамантите не
общуват с камъни?

Кристина Георгиева

152 Views
error: Content is protected !!