“Да те обичам – закъснях!” – Виктория Баръмова

На вълните болни, дланите изстиват.
Закъснях да те обичам! Закъснях!
Изплакани листа в очи събирам.
Кратка есен съм! А лято… И не бях!

Завържи ръцете ми, сега болят –
без теб гори дълбоки как разсичат.
А колко тъжно празен е светът… –
на премълчаното, без път „Обичам“!

Поглед – два и вечно сбогом…!
Усетих ласката ти в куплет! Едва един…
Тръгвам си! И без това, съвсем не мога –
да те върна във деня си… Много син!

Закъснях да те обичам!
Само колко! Колко закъснях…
Есен кратка съм в очите ти…
А лято! Лято! ДАЖЕ И НЕ БЯХ!

Виктория Баръмова