Стихове от Людмила Дакова

Стихове от Людмила Данова

Надеждата на нощта

И какво като нощта е блудница?Нали има светулки в косите!Нали прегръща щастливо звездитеи говори с Луната?И какво като нощта е блудница?Ето, Земятакротко намятас топла завивка…После застила софратаи подрежда храната…И какво като нощта е блудница?Захвърлила е надеждатанякъде в ъгълана безкраяи отдавна разбрала,че спасениетое далече от Рая…И какво като нощта е блудница?Щом в сърцето си облачно криедъх на омая.И Любов. И свобода.И Светлина.И какво като нощта е блудницакато има женска, нежнаДуша…

Старите селски къщи

Старите селски къщи,колко ли спомени пазят?…Колко ли детски пръсти,крачета, дето лазят…?Старите селски къщистари приказки помнят…Крака, дето се връщат…Ръце, стомни де носят…Старите селски къщи такастоят притихнали,в празното село мълчат сега,с дворове увехнали…Старите селски къщи понякогаотварят врати и прозорци,играе си с тях палаво вятъра…Но остават сами кат колци…Старите селски къщив моите спомени пазя…Старите селски къщитам не ще ги аз погазя…

Душа

Присядам тихо в мрака,никого не чакам…Но виждам как звездапада бавно сега…В танца й вълшебеночите ми я следват.Погледът ми е обсебени очите ни се срещат.После тя до мен застава.Трепти свенливо…Бляскава жарава!Попитах я вежливо:-Накъде отивашпо широкия свят, апри мен се отбиваш,и съм много богата…Сърцето ми изпълнис трепет и копнеж.С косите си сребърнидонесе полъх свеж.А моята звездами отговори така:-При теб съм дошла!Ти ме повика с мисълта!И аз се отзовах…Имаш си мечта,добре я опознахи ще я сбъдна сега! -Но може ли да знаешза какво мечтая?Или пък гадаешкакво желая?– Ти ще ми кажеш,но сега с мен ела!Може ли да станеши ми дай ръка!Подчиних се.Подадох ръка,потопих севъв бяла светлина…А очите си затворих,полетях над света…И не проговорих,имах сбъдната мечта!Носех се в просторалек и ефирени без очи да отворявиждах възвишендуха на Всемира…И беше ми леко,и беше ми тихо,отивах далекои се връщахкъм себе си,в моята къща,наречена Душа…
201 Views
error: Content is protected !!