May
Поезия
Стихове от Петьо Миладинов
Видях те там далече
Видях те там далече
сам самичък ти стоеше
ветровете дращиха косите ти
рояци оси довършваха кървите ти.
Колко ли страдаш
запитах се аз, не мърдах
колко минаха покрай теб
да те виждат паднал, да прескачат.
Мъчеше ме съвестта
измъчваха ме мислите
чувствата ми ме довършваха
като статуя стоях, а всички минаваха.
Видяло се е вече
няма го миналото вече
всеки сам за себе си да мисли
джунглата е състезание за всички.
Осите боляха но успокоение носиха
ветровете със студа лек носиха
самотата уроци преподаваше
а аз виждах – небивалици.
—
Прескачайки те паднал, минувачите
градираха те, смаляваше се ти
питах се аз, на място скован
страдаш ли ти, или не.
Минаваха, аз гледка жалка, замръзнал
довършен бях, а чувствата изчезваха
измъчвах се, а мислите – абстрактни
измъчен без капка оставаща съвест.
От джунглата боли, депресии носи
всеки е все срещу другите всички
от миналото остатъчни спомени
о, видял се е животът вече.
—
Черни портрети
Галерията чудна с картините безброй
по стените наредени, заковани
пирони през животите с болки пълни
и всичко това обгърнато в мрак.
Един бил войник в миналото още млад
друг богат някога е бил, заможен
макар различни, сега толкова безлични
рамките на техните картини идентични.
Прашни са, но с болки, мъки и тъга,
тъмни са, неосветени от светеца,
но кой го има да си спомня за тях,
някога големи, сега – хартия.
Коридорът – мрачен, угасени светлини,
мръсни кални стъкла, образ на живота
по стените пък пукнатини останали
жалко за галерията с портретните спомени! О, черни портрети!
