Apr
Поезия
Моята България – завещана и бъдеща
Моята България – завещана и бъдеща
Моя българска Родино, моя майчице добра,
с кръв червена като вино, с ненагледна красота!
Твоите планини зелени, китните поля, цветя,
розите ти напоени с чиста българска душа!
Стара планина прегръща нежно синьото небе,
а пък Дунава напява за достойните мъже!
Всеки камък и тревичка пазят тайната една,
за бойци, за чест и смелост, за развети знамена!
Родна стряха и огнище, защитиха със сърце,
героизма ви прославя всяко българско дете.
Ботев, Левски, Караджата, Шипка стария Балкан,
дадоха за свободата своето тяло и душа.
Майко моя, ти, Родино, с огън възкресена днес.
Помниш кървави години с непокорство, с мъжка чест!
Завещаха ни герои, волята на сто скали,
вярата ни отстояха моите български деди!
Затова в съня си чувам шум на българска река,
чрез историята свята аз усещам гордостта!
Обещавам да обичам всяко клонче, всеки цвят
и достойнството да пазя в този труден мрачен свят.
Моя българска Родино, ти си гордост, ти си Рай!
Обещавам да остана! Да съм българка до край!
