Jul
Поезия
Абдул Карим Ал-Ахмад – поезия
Роден съм
Малко преди термина ми
В нощта, когато бушуваше спорът
За всичко
Освобождаване при условие, че се спазват условията
Роден съм измамен и все още съм измамен
В момента, когато Сатаната вдигаше тост за третата си победа
В нощта, когато се точеха ножове.
Роден съм
С памет, зашита с игла и конец
Уж пораснал в известен смисъл,
С идеи, подлежащи на промяна,
С ръка, която не е за въоръжен бой,
С душа, в която безпокойството е пуснало корени,
С уста, която заеква, когато говори,
И собствено име без връзки с модерния свят,
И сърце, отворено за всички възможности.
Роден съм
По божествена заповед,
В алеите
От третия свят,
Следвайки план Б
По един малко примитивен начин,
В клиниката на акушерка, която не вярваше в съдбата.
Роден съм на вноски,
С това тяло освободено
От утробата, която продължаваше да се опитва да го абортира.
(До удавения Пол Целан)
Сякаш се случва сега
Тази река, чийто водовъртеш те отнася…
Помни те!
До сега!
Тя помни
Набръчканото ти чело,
Очите ти втренчени
В непознати пространства,
Ръката ти се набръчква
Със скалпел и твоят ужасяващ скок
В онази откачена сутрин…
Целан, всичко беше истинско
В това необяснимо събитие!
Твоите водоустойчиви обувки,
Последната ти цигара,
Мостът Мирабо,
Далечните свирки на параходите,
Твоята сянка, която винаги е искала да изглеждаш различно…
Мечтите, които те оставиха да си представяш каква ще бъде финалната сцена…
И това небе – с неговите седем слоя…
Защо не помислихме за нещата повече?
Нима светът беше толкова ужасяващ?
Какво правиш, за да кажеш на света за магнетичната речна кал,
Градина, разположена в сърцето на природата,
Или корени на река, притисната между два бряга…
Целан,
Слънцето присъства на церемонията по сбогуването
И жадната вода заръкоплясква
С голям ентусиазъм!
Твоето наситено присъствие,
Немскоговорящият евреин,
Другарят, измъчван в концлагери…
Целан,
Липсваш ни!
Ние, които не четем много,
Ние, които натискаме тези пръсти,
За да кажат нещо,
Ние, които разчитаме на случайността
Да намерим себе си,
Ние, които се опитваме да ви обещаем нещо…
(Концерт)
След време
И с тези пръсти, които никога не са натискали спусъка,
Ще изсвиря мелодия
На слънчоглед,
На копчетата на ризата ти, ако мога,
Мелодия –
По-дълга от река Рейн,
По-мощна от свистенето на вятъра, който пътува с дипломатическия си паспорт
Под звуците на ръмжащи танкове!
Ще изсвиря тази бунтовническа мелодия
На публиката, която не приема представлението на сериозно,
Към слънцето, което изследва самоличността на новите пророци,
На кучета, които мислят за секс,
Към онази непобедима сила…
Ще изсвиря мелодия
Със или без тези криви пръсти,
На кибритени кутии,
На стени,
Където пише „Народът иска“.
На бодлива тел по-остра, отколкото трябва,
На обувки, които бягат маратони в лоши дни!
Ще изсвиря мелодията,
която се лее по тези пръсти сега
Като лодка, преодоляла страха си от потъване.
Превод на английски: Катрин Кобам
Превод на български: Ана Драг
