Ана Драг

Reading Time: 3 minutes

Аз съм Биляна Драгулова в 90% от времето си и Ана Драг през останалите 10%. Родена съм през 1989г. в малката Виена – гр. Русе. Учих  12 прекрасни години в СОУ „ Васил Левски“, където изживях едни от най-прекрасните и вдъхновяващи мигове в живота си.

Ана Драг
Ана Драг

Благодарение на страхотните учители по български език и литература, успях да запазя творческата си натура и да не спирам да правя това, което ме прави щастлива – да пиша.

Когато бях дете четях всички книги от списъка, даден за лятото. Беше лесно, защото баба ми работеше в читалището на село и можех да прекарвам целия ден там, макар че предпочитах сянката на дърветата. Разпъвах едно платнище под липата на поляната зад къщата и сядах да си чета. Понякога преминаваха бабите от махалата с мотики на рамо (понеже на същата поляна се намира и селското гробище), понякога приятели се закачаха и ме наричаха зубър. Всъщност, често отказвах да си играем на криеница, защото Барон Мюнхаузен тъкмо се хващаше за косата, за да изтегли коня си от морето от бира.

На стария бюфет на село имаше основно възрожденска литература, затова не е никак чудно, че първите ми стихове са в духа на красивата, но опетнена България, видяна през очите на Вазов и Ботев. Да, първо бяха стиховете! През 2018г. издадох първата си книга– „Петима мъже и още нещо“ – стихосбирка, с която се гордея страшно много. Много хора ми помогнаха и съм им безумно благодарна за подкрепата и времето, което ми подариха. Но не се смятам за поет –   едно дете, което си изплака очите за изсъхналата ръка на Македонски и се чудеше за какво е на тоз свят родено, се превърна в една тинейджърка, която драскаше по салфетки в кварталните барчета, за несподелена тръпка, която тогава наричаше любов. Римите бяха единствената утеха тогава.

Прозата ме завладя малко по-късно. През зимата на 2008-ма година започнаха да се заформят едни истории в 1л.ед.ч. и макар вече да не пиша така, и те си имат своя чар.

Стихосбирката не беше планирана. Истината е, че жадувах да издам сборник с разкази, но се оказа, че двете тетрадки със стихове  изписвани с години и затворени в шкафа, крещяха все по-силно с всяка изминала вечер. Беше им време да излязат.

Към днешна дата работя, работя и пак работя и за пари и за без, а то онова дето ми носи най-голямо удоволствие е за без пари, но то не се усеща като работа.

Обичам и държа кратък и пълен член да се изписват коректно!!! И в този ред на мисли, аз самата съм многочленна. Почна се с членство в ДПК „ Фортуна“ , а то започна с класирането на мой разказ в конкурса „Мостове“ през 2018г., от 2021г. съм член на Клуб „Мечтание“ и мрънкалото в екипа на “Десант на книгата“. Който пък „Десант на книгата“ ме запрати към черно-белите обятия на LitDeSign,  където също станах член. А в далечната 2012г. станах член на Salsa club „Flamingo“ , Русе. Въобще – членувам си.

Професионално –недозавършен бакалавър по Психология в НБУ. Самоук разбирач на WordPress и PhotoShop – все полезни работи. Като цяло има все някаква полза да се работи на тоя свят – животът учи.

Обичам и търпя няколко души в живота си, че то няма време за глупости и не е хубаво да го пилеем.

Идол-разказвач – Стивън Кинг.

Идол-човек – баба ми.

Идол-психолог – Младен Владимиров.

Моята песен и благозвучие се наричат Ивета.

Моят грах в шушулка се нарича на галено Грахи.

Моят денонощен мастър-грaмотник – Ира.

Моите вдъхновения притежават хромозома Y, повечето.

А най-любимите ми същества основно имат по 2 хромозоми X.

Книги и танци, танци и книги, като се замисля цял живот така я карам и като изключим тегобата, която наричаме ежедневие, всъщност въпросният животец ме дари с много от най-хубавото.

Любим цитат, мото, напомнянка – „ Животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.“ Дж. Карлин

 

 

 

Поезия

„Петима мъже и още нещо“ – книга

Стиховете на Ана Драг

Любовта не е за нас

Ревю: “Роуз Мадър“ от Стивън Кинг

Рубрика: ТОП 3

109 Views