“Роуз Мадър“ от Стивън Кинг

“Роуз Мадър“ от Стивън Кинг

“Роуз Мадър“ от Стивън Кинг“Роуз Мадър“ от Стивън Кинг

Корица        Мека

Страници    384

Размери     13 / 20 см.

Тегло          0.430 kg

ISBN        9544091572

Издателство Плеяда

 

КНИГАТА, КОЯТО ВСЯКА ЖЕНА ТРЯБВА ДА ПРОЧЕТЕ

 

За важността на розите и РОЗАТА като такава в живота ми, мога да говоря с часове…за всички рози, които съм получила и за единствената, която исках, но не получих… И макар да няма как изцяло да гледам обективно, то поне ще се опитам да предам усещането, което ми донесе една специална Роза, а именно Роузи Даниелс от романа на Стивън Кинг „ Роуз Мадър“.

Бях тийнейджър, когато ми подариха книгата за един рожден ден, но вече бях открила творчеството на Кинг. И за човек, който си е чел винаги книжките дадени за лятото, смятам, че спокойно и с ръка на сърцето мога да заявя, че си намерих краставото магаре.

Като се има предвид, че първото, което прочетох от Краля беше „ Сиянието“ можете да си представите изумлението ми когато разбрах за Шоушенк. Като луд фен на „Слънчевото куче“ и „Библиотечният полицай“ (новели от сборника „Четири след полунощ“) ми беше трудно да повярвам, че приказката „Очите на Дракона“ (която Кинг е писал за децата си) е наистина детски приключенски роман.

В крайна сметка истината, която открих за себе си е, че Кинг е най-добрият разказвач, който някога съм чела – независимо от жанра.

Та по темата! Прелюдията и препратките бяха с цел да уточня, че няма нищо изненадващо Кралят на ужаса да сътвори книгата, която ВСЯКА жена на този свят трябва да прочете!

Малтретирана и тормозена, пребивана ежедневно от „любимия“ си избраник, Роузи започва да тича с окървавените си бели платненки. Тича и не спира!

Годините на тормоз и счупените ребра, редовното насиняване по тялото от иначе миличкия възлюбен на Роузи не са достатъчни тя да си тръгне. Жената в крайна сметка може да търпи адски болки стига да вярва, че има за какво. Дали си мисли, че го заслужава, че не е добра съпруга, че не е достатъчно привлекателна за насилника си? Дали пък не смята, че той ще я убие, ако реши да избяга…, че със сигурност този психопат ще я намери и ще я пребие до смърт?

Кое прелива чашата ще оставя на читателя сам да открие, важното е, че Роузи започва начисто…или поне така си мисли…

След великото си бягство и след стандартните превантивни мерки за покриване от психопати насилници – смяна на име, град, цвят на косата, което Кинг, разбира се, описва доста по-цветущо от мен, Роузи намира нещо и за душата.

Една картина на жена, загледана към тайнствен лабиринт.

И ако някога сте чели каквото и да било от Краля, то вече се досещате, че тази картина изобщо не е обикновена и жената на снимката не е коя да е.

Кинг обожава да намесва митологията и символиката на различни животни в романите си. Страхотни примери са „Безсъние“ с мойрите на съдбата, „Тъмната половина“ и митът за врабчетата, които отнасят душите в отвъдното и не на последно място, разбира се „Роуз Мадър“.

Ако ви попадне малко по-старо издание на книгата, няма как да не ви направи впечатление главата на телеца на предната корица. Да – символика да искаш – имаме жена – избягала от побъркания си поробител, имаме тайнствена картина, която сякаш оживява и лабиринтът сякаш се приближава, имаме и психопат тръгнал да си върне своето, нахлузил гумена маска на Телец. Какво може да се обърка?

Към всички онези, които смятат, че Кинг е синоним на кървища и извращения – Да, това е вярно, но все пак! Кралят е безупречен в умението си да превръща нормалните човешки страдания в хиперболизирани свръхестествени и магични версии на това, което бушува в душите на хората. Пристрастна съм – факт, но това не означава, че греша.

Дори не е нужно една жена да е била насилвана по какъвто и да било начин, за да усети и симпатизира на Роузи и на всички действителни рози на този не малко сбъркан свят. Не е нужно да е психопат с маска на добитък, очите му може да са тюркоазено омагьосващи, но това не означава, че няма да се превърне в чудовище. За жалост много жени трудно намират сили и смелост да защитят себе си.

Това е книга за силата на жената, за безумните способности на човешкото същество, от което се очаква да е покорно и да мълчи, когато го бият… За преодоляването на страха от смъртта, за откриването на един различен свят, за силата на волята, и в края си… В края на книгата аз лично останах малко тъжна и сама. Защото каквото и да направиш и дори да се изправиш пред зверовете (реални и имагинерни), част от теб просто вече не съществува.

 

 

123 Views