Любовта не е за нас
Не е това!
Нашето е друго!
Ние не се смеем заедно!
Ние се разплакваме един друг!
Ти не ми купуваш плюшени мечета от панаира!
Аз не готвя топла супа!
Не плащаме сметки
и не се караме за глупости!
Не се ревнуваме и не си държим сметка
кой къде е и кога се е прибрал!
Не ми звъниш да ме питаш как съм!
Нямам представа как минава денят ти
и какво правиш в свободното си време!
Ти не знаеш че работя на няколко места
и всяка свободна минута правя нещо
само и само да не мисля за теб!
Ти не знаеш колко ме боли
и колко съм тъжна и сама след тежък ден!
Аз не знам дори любимата ти храна!
Не! Това не е за нас!
Познавам всяко мускулче по тялото ти!
Зная какво се крие зад всеки твой различен поглед!
Ти познаваш всяка моя извивка
и знаеш как да извикаш всеки мой стон!
Косите ми са пристрастени към тялото ти,
а устните ми – към кожата ти!
Заспивам само, ако си представя дишането ти до мен!
Любвта не е за нас!
Онази с обещанието за бъдеще, подкрепа и грижа!
Лбовта не е за нас!
Онази със сметките и заемите!
Онази с разходките и споделените недели на дивана!
Любовта не е за нас!
Ние си имаме откраднатите мигове
в други светове където нямаме нужда от любов,
а само един от друг – сплетени един в друг…
Споделени чувства и желания
с аромат на невъзможност и вечност.
Любовта не е за нас!
Не би могла да ни понесе
такива – голи и себе си,
каквито никога преди не сме били.