Поезията на Румяна Пелова

Румяна Пелова – поезия

* * *

Господ къса листа от смокиня

и отчаян брои ли, брои.

В самотата си пурпурно-синя,

от високо разлива бои:

виж кафявата – кал за човека,

виж златистата – рой звезден прах.

И размесва, и прави полека

неизменни вълшебства от тях.

Тук човек е изваял от глина,

от звездите му вдъхнал е дъх.

В самотата си пурпурно-синя

е достигнал великия връх.

После в райската знойна градина

дал е дух на безсмъртно ребро.

В самотата си пурпурно-синя

е жената създал за добро.

И вървят оковани, полека,

мъж с жена си – преплетен бръшлян.

В тази притча присъства човекът,

в синьо-пурпурна багра облян.

 

* * *

Вълк единак съм. Към нищото вия,

вперил очи към самотна звезда.

Казват – дебела е моята шия.

Тъй си е. Агнето сам го яда.

Първата глутница в риск ме прогони…

Втората пък… се отказа от мен.

Третата… Вече не спазвам закони.

Аз съм законът за друг отреден.

Вярвайте, лесно така се живее.

Хващаш си плячка – изцяло за теб.

С болка създаваш една епопея –

песен към страшния тъмен вертеп.

 

РАЗНОЦВЕТИЕ

 

Ако утрото идва с усмивка;

ако вятър перчема разбърква;

и пчелите с амброзия пивка

на разсъмване още замръкват;

ако слънце луничките жари

и разпръсква ги също глухарче;

нависоко хвърчило повтаря,

че си търси самотно другарче;

ако някак далечен е сводът,

но дъга в трите „де“ проектира;

ако цялата тази природа

холограма е тя на всемира…

 

Ще помоля: „Помагай ми, Боже,

да ме има. Макар мимолетно.

Ако може… Ех, да, ако може,

подари ми живот разноцветен.“

 

Румяна Пелова

280 Views
error: Content is protected !!