Jun
Поезия
Румяна Пелова – поезия
* * *
Господ къса листа от смокиня
и отчаян брои ли, брои.
В самотата си пурпурно-синя,
от високо разлива бои:
виж кафявата – кал за човека,
виж златистата – рой звезден прах.
И размесва, и прави полека
неизменни вълшебства от тях.
Тук човек е изваял от глина,
от звездите му вдъхнал е дъх.
В самотата си пурпурно-синя
е достигнал великия връх.
После в райската знойна градина
дал е дух на безсмъртно ребро.
В самотата си пурпурно-синя
е жената създал за добро.
И вървят оковани, полека,
мъж с жена си – преплетен бръшлян.
В тази притча присъства човекът,
в синьо-пурпурна багра облян.
* * *
Вълк единак съм. Към нищото вия,
вперил очи към самотна звезда.
Казват – дебела е моята шия.
Тъй си е. Агнето сам го яда.
Първата глутница в риск ме прогони…
Втората пък… се отказа от мен.
Третата… Вече не спазвам закони.
Аз съм законът за друг отреден.
Вярвайте, лесно така се живее.
Хващаш си плячка – изцяло за теб.
С болка създаваш една епопея –
песен към страшния тъмен вертеп.
РАЗНОЦВЕТИЕ
Ако утрото идва с усмивка;
ако вятър перчема разбърква;
и пчелите с амброзия пивка
на разсъмване още замръкват;
ако слънце луничките жари
и разпръсква ги също глухарче;
нависоко хвърчило повтаря,
че си търси самотно другарче;
ако някак далечен е сводът,
но дъга в трите „де“ проектира;
ако цялата тази природа
холограма е тя на всемира…
Ще помоля: “Помагай ми, Боже,
да ме има. Макар мимолетно.
Ако може… Ех, да, ако може,
подари ми живот разноцветен.”
