“С усмивка на дете” – Гергана Христова

Дъждът е толкоз ситен,
като лунички по твоето лице,
а ти се смееш, с усмивка на дете!

Щастлива си, дъждът вали,
и става някак свежо,
стъмва се и ти си тръгваш тихо!

Едва, когато те видях
със друг щастлива
и тайничко му завидях,

разбрах, луничките били сълзи!
И плакала си не за себе си!
За мен си плакала тогава!

А аз реших, че си щастлива,
защото си отивам!
Защото твоята любов тежи!

Тежи, онази истинската,
когато носи я един!
Дъждът е толкоз ситен…

Като лунички по твоето лице!
Стъмва си и ти си тръгваш тихо!
Вплела пръсти в неговите ръце!

Аз просто бях в същото кафе!
А ти си тъй щастлива!
С усмивка на дете!

Гергана Христова