“Забравила коя съм” – Гергана Христова

Забравила коя съм,
тихичко умирах!
Потънала във скърби,
тихичко се губех!

Достигнала предела,
на оцеляване,
внезапно се събудих!
С болка, нямаща се!

Ослепи ме светлина!
Осъзнах!
Била съм в ада,
на себеотрицанието…

И си спомних…
моето си Аз!
И се завърнах…
Цяла…не съвсем…

Оставих в ада онова,
което безвъзвратно умря!
Като феникс от пепелта,
върнах се, по-силна!

Гергана Христова