Feb
Приветстваме лирическия дебют на Таня Чобанова на страниците на “ЛитДизайн”. Нейната поезия е остра и емоционална като порязване със счупено стъкло.
Последен дом
Живота кръговрат, борбите
живеем. Върти се, колело.
Неспирно. Минават съдбите
Пълни с щастие, и с тегло.
За всеки човек отреден е
живота – драсната черта
Живота човешки земен е
Очакване. Жадувана мечта.
Един скован е , раздиран
От тежки неволи и тъга.
За друг шарен и благ е
Споделена любов, ясна дъга.
Но идва деня. Тялото пада.
Грохотно свършва съдбата.
В миг живите потапят се в ада.
Покосени. Одежда за тях е тъгата.
В последен дом полагат любим.
С тягостен стон, сълзата облива.
Чернее сърце. Той непрежалим. .
От тях отне го смърт граблива.
ЖИВОТ ИЛИ СМЪРТ
Сълзите се стичат по мокрото вече,лице.
Ръцете треперят.Краката не знаят-как,накъде.
Душата безмилостно,бавно умира.
Ужасна болка сърцето раздира.
Тялото падна глухо в прахта.
Сили да стане няма сега.
Животът отива си бързо от него.
Смъртта не прощава, безжалостно взема го.
Моли душата за миг на пощада.
Сърцето тежко,самотно си страда.
Животът е труден и тежък нали.
Всеки сам се бори-уви!
Правим в живота грешка след грешка.
Съдбата отгоре ни гледа с насмешка.
Тялото гърчи се и се разпада.
Смъртта се радва в зловеща наслада.
Отлита живота от мъртвото тяло.
То е спокойно и сякаш заспало.
Кожата става прозрачна и бледа.
Погледа някак отнесено гледа.
Ръцете отпуснати,кротко стоят.
Душата напуска живия свят.
Две сили намират свойте места.
Бързо се сменят живот със смъртта.
Отиде си!
на тате
Отиде си! Внезапно си отиде,
И спомен стана, мъничка звезда.
Сълза. Тъга и болката след нея иде.
В очите дъжд, в сърцето – тегоба…
В деня ще идваш. С болката в душата.
В ноща ще бродиш. Спомен мил.
О, тате! Ти си тръгваш от Земята.
За да оставиш туй, че тук си бил.
Ще светиш в спомен на тъгата.
В скръбта ще те обичам за напред.
В нас сега ще бъдеш на Земята.
Късчета в душите ни, от теб.
