„Не ти ли казах“- Виктория Баръмова

Не ти ли казах - Виктория Баръмова

Не ти ли казах, че дъжда… –
не ще измие всичките ни рани…?
Ще скрие част във кошер тишина –
в гори дълбоки.
И катранени…

Не ти ли казах, че дъжда –
не ще измие… – последните ни рани?
Ще ни остави и болка, и тъга..
.да се скитат във графа –
„забравени“…

О, аз не искам да спира – дъжда,
дорде цялата мъка докрай не изплаче
Ще подпра небето, ако трябва сама –
да извали всичката болест! Суета,
…неудачи…

Чу ли! Чу ли – как плаче дъжда?
Измива мисли, улици, болно съзнание
Впива пръсти – жадно – във свойта земя…
И тя приема го… С тихо ридание!

Но… не видя ли! Спрял е вънка дъжда –
да покаже – няма невъзможно щастие…!
И измит, блеснал – като в сън града,
разхожда ПАК –
младостта и страстите си.

Виктория Баръмова

37 Views