Mar
“ЛитДизайн” с удоволствие представя стихове от Диана Фъртунова точно на нашия национален празник. Tя е носител на редица национални награди за поезия и проза. В тях природните стихии имат човешки качества и чувства, а любовта заема почетно място в творчеството ѝ. На другия полюс е усещането за самота и вглъбяване в битовизмите.
Със стиховете на Диана Фъртунова ви поздравяваме за 3 март и ви призоваваме да подкрепяте съвременните български творци!
ДЪЖД С ЧАДЪР НА ТОЧКИ
Когато дъждът марширува,
отварям чадъра на точки.
На мен ли така ми се струва,
че с мен се закача нарочно.
Интрига заплита със капки,
наднича под мойта омбрела.
Със пориви – често внезапни,
във локвите пада по чело.
А после по точките тича
и с тях отброява смутено:
„Обича ме, не ме обича“.
Дали не говори на мене?!
Светкавица дава на късо
и спира на бурята тока.
Дъждът се измъква на пръсти
и капва последната точка.
ЛУНЕН СЪН
Още чистя праха от Луната,
полепен като мед през нощта
по петите, открили следата
на една моя звездна мечта.
Във съня си по лунната черга
стигнах плахо до кратер от стих.
Грабих с шепите рими вечерни
и крила на Пегас си приших.
Скрита в сянката на звездолети,
изгорих клинописно писмо
със римувани в песен куплети
за една невъзможна любов.
После в някаква стара бутилка
запечатах от мен автограф –
в безтегловно море да се скита
моят скромен космически знак.
И се спуснах по гръб на Земята,
чехли скъсала в синия мрак.
Сутринта беше хит новината –
някой пил на Луната коняк.
МЪЖЪТ, КОЙТО ХРАНИ ГЪЛЪБИТЕ
На първия етаж живее мъж,
той всяка сутрин гълъбите храни.
Прозорецът отваря в пек и в дъжд,
трохи наръсва по перваза кален.
За най-различни теми и неща
със птиците до мръкнало говори.
Завесата си дръпне ли нощта,
дори си позволява и да спори.
А с гукане във падналия мрак
лекуват гълъбите стари рани.
Със човки самотата му кълват,
когато този мъж с трохи ги храни.
НЕДЕЛНО ПРАНЕ
Самотен мъж прането си простира –
ред дънки, ред фланели и бельо.
Неделя е. Край тихата квартира
денят подкарва вехто колело.
А вятърът зад ъгъла го дебне
и тихо му подсвирква със уста.
Във слънчев пумпал тишината стене,
изпрана от топола на ръка.
Самотен мъж прането си прибира –
нагъва го и сяда да яде.
Неделя е. Във празната квартира
отровен паяк времето преде.
© Диана Фъртунова
