Забравеният-език-поезия

„Речи ми, ма̀тицо“ – Татяна Николова

Речи ми, ма̀тицо

Татяна Николова

 

По за̀ник, ма̀тицо премъдра,

па него сакам и мечтая.

Мѝгар па съм я безпътна?

За любовта ми он нехае.

 

А я за него все глаго̀ля,

и само он е у главата…

Речи ми, ма̀тицо любима,

стидно ли е да го сакам?

 

Убога ли съм? Я не зная,

В мъ̀рвата се все заглеждам,

диря пламик да запаля,

и да се връне ѝ нареждам.

Нао̀рлено сръцето плаче,

оно га либи с обич свята,

не ра̀ча веч да е сираче,

нѐжели па болка за отплата.

190 Views
error: Content is protected !!