Речи ми, ма̀тицо
Татяна Николова
По за̀ник, ма̀тицо премъдра,
па него сакам и мечтая.
Мѝгар па съм я безпътна?
За любовта ми он нехае.
А я за него все глаго̀ля,
и само он е у главата…
Речи ми, ма̀тицо любима,
стидно ли е да го сакам?
Убога ли съм? Я не зная,
В мъ̀рвата се все заглеждам,
диря пламик да запаля,
и да се връне ѝ нареждам.
Нао̀рлено сръцето плаче,
оно га либи с обич свята,
не ра̀ча веч да е сираче,
нѐжели па болка за отплата.
90 Views