Историята:
На 01.11.2022 година е-списание “Литературен дизайн” обяви конкурс за поезия и проза “Забравеният език”. До 24.12.2022 година авторите трябваше да изпратят своите творби, в които да присъстват десетте подбрани остарели думи. Журито беше в състав Павлина Соколова, Виктория Баръмова и Валентин Попов-Вотан.
Идеолог на конкурса, негов кръстник и активен сътрудник е Виктория Баръмова – член на екипа на е-списание “Литературен дизайн”.
Част от обявлението:
Съвременният език все повече се отдалечава от българските остарели и диалектни думи.
И нас, екипът на ЛитДизайн, започва да ни въжди, не забравяме ли езика си? Доколко го помним? И доколко се отдалечаваме от езика, на който е написана българската литературна класика?
Решихме да покажем, че съвременният български автор не желае да забравя корените си и може да ги съживи като създаде разказ и/или стихотворение, в което да използва 10 излезли от употреба български думи.
Виж публикацията от 01.11.2022 година.
На 2 място в раздел поезия беше отличена Мария Андреева или, както е известна, Мария Панайотова със стихотворението “Животът ни на обич е убог”.
Откровено:
Получените творби бяха почти без изключение на невероятно високо ниво, което сами ни зарадва като жури. Още повече, че наистина нашият език има нужда от това да погледне към корените си, да си припомни миналото си, за да продължи богат и живописен в модерните технологични векове, които ни очакват.
В този смисъл приветстваме инициативата на популярния сайт за лично творчество “Откровения” да “заеме” идеята, за да стимулира съвременните български творци да се обърнат към богатството на миналото и да възродят онези думи, които нашите баби и дядовци са ползвали.
Но освен, че приветстваме борбата за истински и богат български език, разбира се не изолиран от световните тенденции, а ценен сам по себе си, ние осъждаме факта, че Мария Андреева a.k.a Панайотова, въпреки липсата на изрично писмено или устно разрешение да ползва “Забравният език”, все пак е прокарала “своята идея” пред модератор на популярния сайт “Откровения” и там четем следното:
Връзката с нашето обявление си личи, въпреки опита за видоизменение:
Но се чудим и си глаголим помежду си, мигар не можа поне да напише откъде я е осенило “вдъхновението”.
А от друга страна пък ни боли, защото смятаме, че хората на писаното слово трябва да са за пример. Пример за чест, доблест, трудолюбие, развитие на таланта.
За конкурса:
И все пак, и въпреки всичко второ издание на конкурса “Забравеният език” ще има.
Валентин Попов-Вотан
Виктория Баръмова
Павлина Соколова