Feb
Забравеният език, Новини, Поезия
“Животът ни на обич е убог” – Мария Панайотова
Стихотворението “Животът ни на обич е убог” на Мария Панайотова е отличено с втора награда в конкурса “Забравеният език” 2022.
ЖИВОТЪТ НИ НА ОБИЧ Е УБОГ
Мария ПАНАЙОТОВА Андреева
Когато от заника мървата стеле се леко
и рачи небото звездици да палне в нощта,
отгоре глаголи ми моята матица. Реква
тя думите тежки и плаче за мен и света.
– Наорлен е, сине! – простенва. Гласът ѝ трепери
и стидно ми става, че новият свят е такъв.
Кусури все в другите дирим, додето намерим,
а после, поглеж, че изкараме себе си пръв.
Дори и да сакам, какво да измисля в защита?
Та мигар лъжа е, това си го знае и Бог!
И някаква жал безпределна така ме налита,
че този живот ми се сторва на обич убог.
Сърцето ми плаче и гаче ли късче хартия
е в свитата шепа на летния ден разжарен.
И трудно ми става аз горест в душата да крия,
а нежели радост да бликне отново у мен.
МАТИЦЕ, ТЕБЕ ГЛАГОЛЯ
Мария Панайотова
Сакам на сгледа да идем, че плаче
в мене сърце от сабайлян.
Тебе глаголя аз, мале, и рача
Стойна жена да ми стане.
Чувам, че нейната матица чака
знак да дадат годежари.
Сякаш в оджака с мърва ортака
ме пепелѝ и ме жари.
Стиден си поглед той на момата
хвърли по заник. Наорлен
станах, нежели да хване ръката…
Знай ли на що съм способен?
Той е убог, тъй хортуват у село,
мигар измамил би всички?
Пенджери носи и някак умело
врътва си хитри очички.
Стойна ще мине с мен под венчило,
нашият син ще люлее.
Нека посегне на либето мило
другият, ако посмее!
