Забравеният-език-поезия

„Животът ни на обич е убог“ – Мария Панайотова

Стихотворението „Животът ни на обич е убог“ на Мария Панайотова е отличено с втора награда в конкурса „Забравеният език“ 2022.

ЖИВОТЪТ НИ НА ОБИЧ Е УБОГ

Мария ПАНАЙОТОВА Андреева

 

Когато от заника мървата стеле се леко

и рачи небото звездици да палне в нощта,

отгоре глаголи ми моята матица. Реква

тя думите тежки и плаче за мен и света.

 

– Наорлен е, сине! – простенва. Гласът ѝ трепери

и стидно ми става, че новият свят е такъв.

Кусури все в другите дирим, додето намерим,

а после, поглеж, че изкараме себе си пръв.

 

Дори и да сакам, какво да измисля в защита?

Та мигар лъжа е, това си го знае и Бог!

И някаква жал безпределна така ме налита,

че този живот ми се сторва на обич убог.

 

Сърцето ми плаче и гаче ли късче хартия

е в свитата шепа на летния ден разжарен.

И трудно ми става аз горест в душата да крия,

а нежели радост да бликне отново у мен.

 

 

МАТИЦЕ, ТЕБЕ ГЛАГОЛЯ

Мария Панайотова

 

 

Сакам на сгледа да идем, че плаче

в мене сърце от сабайлян.

Тебе глаголя аз, мале, и рача

Стойна жена да ми стане.

 

Чувам, че нейната матица чака

знак да дадат годежари.

Сякаш в оджака с мърва ортака

ме пепелѝ и ме жари.

 

Стиден си поглед той на момата

хвърли по заник. Наорлен

станах, нежели да хване ръката…

Знай ли на що съм способен?

 

Той е убог, тъй хортуват у село,

мигар измамил би всички?

Пенджери носи и някак умело

врътва си хитри очички.

 

Стойна ще мине с мен под венчило,

нашият син ще люлее.

Нека посегне на либето мило

другият, ако посмее!

 

 

 

373 Views
error: Content is protected !!