Поезия от Яна Орлова

Reading Time: < 1 minute

Душата няма пол

Аз съм нещо между човек
машина и планета

Аз ще издигна стая за призраците
и ще ти покажа как да ги ловиш в мрака

После ще ги сваря в менструалната си кръв-
Острието на загубата, разрезът на любовта

Аз съм бяла, гола и прекрасна

 

***

Границата над мен
магьоснически линии в мен
Там е гласът ми от отвъд, казващ:
“Чуваш ли ме?”
Чувам те, майко?
Чувам те, Смърт
Чувам те добре
Падам, за да се изправя
Таванът се тресе
Ти все още тлееш вътре в мен.

***

Старите богове са все още онлайн

Бих искала да се завия с хмел,
и из гората обрасла с козина
с опъната фасция на служител.

Ще измеря желанието си за теб
в стъпки и болезнено право за напреднали
знам, че все още има време, защото
старите богове са все още онлайн.

 

Автор: Яна Орлова

103 Views