Jan
Поезия
Стиховете на Весела Алегрия
Заедно
Слънцето винаги ще носи твоето име.
И всяка една звезда на небето.
Ще блести и приканва: „Достигни ме!“,
оглеждайки се, влюбена, в морето.
Вятърът ще разказва за една любов.
Възможно-невъзможна и приказно-красива.
Ще притихва в клоните, а после с порив нов
ще кара всяко дърво стебло да извива.
Листата, във вихъра на танц вълшебен,
ще разнасят историята по широкия свят.
Птичките, вдъхновено, ще пеят своята песен.
Пеперуди ще се гонят от цвят на цвят.
И цялата Вселена в синхрон ще трепти,
щом две души сливат се в едно.
Даже далеч един от друг да сме аз и ти,
в сърцата си ще бъдем винаги заедно!
Въпрос
Къде отиде любовта ни?
Днес питам небето.
Като пясък изплъзна се от моите длани,
в миг погълнат от морето.
Как от човека, когото обичам, превърна се в непознат?
До вчера близък, а сега – толкова далечен.
В историята наша случи се обрат.
На друга бил си обречен.
И горещо моля се да завали.
Тъгата в очите мои по-малко да личи.
Ще се слеят сълзите с капките дъждовни,
но как ли ще се заличат раните любовни?
Мечтай! Вярвай! Обичай!
За две секунди може светът ти да се срине.
Мечтите ти някой да захвърли в калта.
Не бой се! Раната ще мине.
Отново ще изправиш ти глава.
Ще пресъхнат реките от сълзи.
Усмивка ще изгрее на лицето.
Вдъхновено от нови мечти,
цяло ще забие пак сърцето.
Затова, от болката и мрака повален,
от живота недей се ти отричай!
Утре идва нов, по-хубав ден.
Мечтай! Вярвай! Обичай!
