Поезия от Ева Гочева

Списание "Литературен дизайн" с радост приема в голямо си семейство Ева Гочева и нейната поезия.

защо си тъжна – пита детето

такива въпроси не се задават на непознати –

казва майката

взима торбите и си тръгват

жената зад касата си мисли:

защо съм тъжна

защо съм тъжна

после си спомня че такива въпроси

не се задават на непознати

***

ако сърцето се изкачи

по трахеята

гърлото

докосне небето на тялото

скочи през устата и ме напусне

ще обикне ли това което вижда без мен

ще позная ли това което виждам без него

как да разбера

дали аз живея заради сърцето

или сърцето живее заради мен

без да се налага да умра

когато го видях за пръв път

беше сериозен

къдриците се подпираха послушно

върху раменете му

гледахме се като изкуство което предстои

захванах се да го разсмивам

оказа се че в усмивката му

гнездят лястовици

никой не се сети че отлитат наесен

лятото беше жужащият комар в ухото

възможността да слеем кръвта си

в едно и също насекомо

той каза че това е поезия

и така беше

до един следобед в който

лежахме сред тревите на Железница

и нито един облак не приличаше на нещо

което ни се беше случвало