Jan
Поезия
Стиховете на Ани Валс
“Изгубена”
Искам да се изгубя.
В очите ти.
В ръцете ти
и всичко, което да ни свързва
да е дъхът, който си разделяме.
Вдишвам от теб.
Вдишваш от мен
и е толкова хубаво,
че няма стени, които да ни разделят.
Имам въздух като за няколко живота.
В дробовете ми препускат
векове събрани ветрове.
Толкова адреналин
в едно нежно женско тяло
може да накара слънцето да спре,
кръвта да циркулира
и да замръзне в онзи миг
на спираща дъха целувка.
Да се изгубя в теб
е толкова приятно,
колкото и да се откривам –
по-усмихната, щастлива,
ухаеща на обич.
Харесва ми това,
в което ме превръщаш,
когато ме прегръщаш
и когато няма страх от сбъдване.
Сбъдване на най-дълбоките копнежи,
които летят в душата ми на воля
и чакат някой да погали крилата им,
за да пораснат още повече;
за да пребъдат дори във времена на униние;
за да ги има, дори когато мен вече ме няма,
но духът ми е жив,
благодарение на тебе.
Искам да се изгубя в очите ти,
единствено, защото знам, че в теб
ще се намеря.
“Всеки си има цена”
Ей, като кажат:
“Ти си жена за милиони!” –
ами айде де, покажи ми
милионите.
Шегувам се.
Жена съм, но не се продавам.
Не, почакай, това е изтъркано.
Всеки си има цена.
Даже аз.
Само че моята цена се изразява
в причудлива валута –
в целувки посред нощ,
когато тялото спи,
но душата е будна;
в това да си дадеш последната хапка
от сладоледа;
да ме прегърнеш
дори когато съм кълбо от нерви;
да ме обичаш и тогава,
когато не съм за обичане.
Скъпо ли ти се струва?
Виждаш ли, не всичко е пари,
но пак е скъпо,
пак е трудно да дадеш от себе си,
особено когато си свикнал
да купуваш с пари,
а не със отношение.
