
Родена съм през 1988 г. в град Силистра. И въпреки че живях през по-голямата част от живота си до реката, така и не се научих да плувам. Водата определено обаче ми даде много вдъхновение през годините.
Още като дете книгите ме привличаха и развиваха въобръжението ми. Докато един ден не започнах да пиша – първо детски стихове – наивни и изпъстрени с неподправени емоции. По-късно в тийнейджърските години стиховете ме избавяха от непрекъснато клатушкащите ме хормони и чрез тях съумявах да намеря покой и израз на всичко, което не можех да изразя на глас и пред всички.
Но и това отмина – стиховете ми отесняха като стари дрехи и имах нужда да кажа нещо повече. Тогава започнах да пиша разкази. И то все едни такива причудливи – много често с герои неодушевени предмети или пък за хора с големи сърца, които се чудят дали не са объркали своята планета на пребиваване.
И когато се изморих да развивам съкровени теории и философии, се отправих към едно по-голямо предизвикателство – писането на роман, което се оказа нелека задача, но все още не съм се отказала.
А междувременно преоткрих мислите си и в белите стихове – толкова неочаквано ме връхлетяха идеите за тях, че не посмях да заглуша гласа им в ума ми. Кратки, но така истински. Каквато се стремя да бъда и аз всеки ден, но не винаги откривам разбиране. Затова продължавам да го търся между редовете на всичко, което пиша; в музиката, която обичам да слушам за вдъхновение и местата, които ме връщат навътре към себе си – там, където се чувствам най-добре – с книга под ръка и с писалка, а в последните години и с телефон, на който пиша посред нощ, понеже най-прекрасните ми идеи винаги се раждат във времето между съня и реалността.
Поезия