Oct
Поезия
Стихове от Иванина Бакалова
УЛИЧЕН ПЕЙЗАЖ
Ако някой ме попита
Кога се превръщаш в берлинчанин
Дали когато научиш имената на улиците
Или се возиш на метро без карта
Дали когато туристите те питат за насоки
В този така пъстър оазис
От миризми и души
Или когато се научиш къде да стъпваш
След първия декемврийски сняг
Когато вече не те плаши
Песента на сирените по оживения
Булевард
Може би се превръщаш в тукашен
Когато свикнеш с мисълта
Че за Него винаги ще си никой
Поредното лице сред шумната тълпа
А може би когато спрат да те тревожат
Самотните нощи
В които сред трите милиона
Само твоята лампа още свети
Дали когато срещнеш
Група приятели по улицата
Приличащи на тези у дома
И тайно забършеш
Току-що зародила се сълза
А разговорите им не са вече
Само неразбираем стон насред студа
За мен остава мистерия
Редът в този град
Където слънцето идва за кратко
И гласовете на улицата се препплитат
В симфония на различни езици
А може би моментът е настъпил
Когато спреш пред богатата река
И като на пръв довереник й споделиш
Че колкото и да обичаш този град
Той си остава все така далечен
Както е била твърдата земя
след първия полет от дома
Ако някой ме попита
Дали се чувствам като берлинчанин
Ще му разкрия влака си от мисли
Как тук никога не си чужд
Колко търпеливи с теб са улиците
И как дори с месеци да се прибираш
При същите четири стени
С малкото прозорче в края
Гледащо към Шпрее
Завинаги оставаш временна прашинка
В този постоянен ураган
МЪЛЧИ МОРЕТО
Аз не зная дали си ме обичал
Или е бил измамен полъх
На среднощния бриз
Знам за чайките
За мъртвото вълнение
За сладкия мирис
На ронещия пясък рано сутрин
Но мълчи пред мен морето
Когато го попитам
За теб
ХОД
Крачихме с тежките стъпки на наивната младост
Подметките ни направени от олово
Жестоко тъпчеха скърцащата трева
А калдаръма трошаха на малки парченца
Понякога се изморявахме и обръщахме поглед назад
Но слънцето ни заслепяваше и губехме битката
Срещу времето
Вървяхме устремени към мрака
ГОЛЕМИЯ ГРАД
Лесно е да се изгубиш
В големия град
Макар на всяко кръстовище
Да има светофар
Или пътен знак
Широки са улиците
Не като у дома
Могат да се разминат
Едновременно
И двама и трима
Не затваря в десет града
Във всяко кътче
Се открива
Някоя нова следа
Нощта е пълна
Със сенки
На хора като нас
Търсещи утеха
И подслон
В късния час
Големия град те забравя
Всяка сутрин
Когато часът удари шест
Колкото и пъти
Да пренощуваш там
За него ти си никой
Той за теб – отдушник
Временен спътник
Но никога приятел
Удобен диван
Но никога легло
За него ти си пътник
Той за тебе – гара.
