Feb
BELIEVER
A poem by R.P. Heaven
The clock struck midnight and I screamed
visited by old and haunting nightmares.
I asked and asked…I begged to be redeemed
but it was time for the inevitable warfare.
The sheets were heavy and I froze,
the pins and needles painful on my body.
Paralysis was not the fate I chose,
it chose me over a redeemed somebody.
Shadows overcame my fragile mind,
my stone cold limbs incapable of moving.
The silence made me deaf, and mute, and blind,
the deadly battle was uneven. I was losing.
I went inside the palace of my mind,
the only choice I had that was remaining,
and sought out something that was hard to find
but something worth locating and retaining.
I searched the depths and corners of my soul,
the dark and tainted secrets at its bottom.
And there I found it…by the darkest of them all –
a single light illuminating what was rotten.
“Is that You?”, I whispered with my final breath,
a glimpse of hope stormed in without permission.
The light came closer at the moment of my death…
…and healed me at once from my condition.
The shadows shrieked in pain and disappeared,
I breathed in and out the holy ether,
all the strength I lost had reappeared,
at last, the light in me had made me a Believer.
ЗВЕЗДА
Стихотворение от Рая П. Чаушева / R.P. Heaven
В космичния ми сън прелита пак въпросът –
защо създадена съм тъй различна?
Бродейки из световете боса,
поредния вселенски шир пресичам.
Дръзко литвам, падам, сетне ставам
и изгрева безропотно прегръщам.
Но при спомена, че на Земята обитавам –
гасна, вечно в залез се превръщам.
Символите ме зоват и глухо стенат
и бушува вътре в мен история позната.
Архетипите като картини се променят
и за миг изгрява вярата ми свята.
Животворните икони се пробуждат
и прошепват тайни искрени и древни.
Ах, безбройни са лъжите светски,
а пък дните ни докрай са преброени.
Вероятно гаснещата ми звезда се отличава
и в искрящ контраст душата ми линее.
Но докато светя, ще съм тук да различавам
истината – от това, което злото сее.
ПРИИЖДАМ ТИХА КАТО ВЯТЪРА
Стихотворение от Рая П. Чаушева / R.P. Heaven
Прииждам тиха като вятъра
и лека точно като него,
избягала далеч от блясъка,
откликнала на древно ехо.
В устрема си смело ще политна
и далечни светове ще зърна.
На вселената брега ще стигна,
като летен бриз ще се завърна.
Прииждам тиха като вятъра
и нежна точно като него.
Подклаждам с мека ласка пламъка,
а после губя се безследно.
Искрица малка е достатъчна
пожар масивен да подпаля.
С всеки вихър по-загадъчна,
с всеки дъх – изпепелявам.
Прииждам тиха като вятъра
и чезна точно като него.
Завесата се спуска в театъра
след аплодиране последно.
Отивам си безмълвно шепнеща,
невидима за погледа разсеян.
Утихнала като камина гаснеща,
като вятър с дъх на сбогоми осеян.
© Горепосочените три произведения са със запазено авторско право единствено на автора им Рая П. Чаушева (R.P. Heaven).
