Забравеният-език-поезия

„Матице мила“ – Евгени Кондов

МАТИЦЕ МИЛА

Евгени Кондов

 

Наорлен, убог и стиден,

на матица ази глаголя:

Матице мила, кажи ми

мигар все тъй убог ще живея

и все тъй стиден, бездомен?

Аз рача севда да имам,

при севда за сгледа да одиш

за свадба да я калесваш,

че люби я мойто сърце,

у мърва за нея аз влазям.

Да доходи севда у дома,

дребни аране да роди

нежели сам да се мъча

на нивата с вола ни нефел.

Сполай ти матице мила

затуй , че мене ме чуваш

и за мене всичко ти струваш

аз да не одя тъй жуляв

от ората да се срамувам

без севда и все тъй бездомен.

 

РАЗДЕНВАНЕ

 

Ах, как рача матице мила

ждрелятога коня да яхна

възбог да литна наорлен

и на народа ми да глаголя:

„Вдигнете се братя и сестри

вземете вили и сопи

таз пасмина вероломна

извън нашта земня да фърлим.

Таз пасмина наша и чужда

дет всинца ни ще погуби“.

Не се кахъри матице мила,

ти с нишан си ме родила,

да бродя по всите паланки

да бродя от сутрин до заник,

и мърва с нозе да прескачам

на ората аз да глаголя

за минало страшно, но славно,

героите как са измрели

за нашата свята свобода…

…Разденва се матице мила,

аз рача в борбата да жарна,

нежели в тамах да живея,

нежели убог и стиден.

Мигар има друго да сторя?

Горестна матице мила,

ти мене вече не чакай,

ждрелятога коня съм яхнал

летя аз възбог наорлен

и зная , матице мила,

че както Лъвски и Ботев,

както Аджи Димитра и Караджата,

в бой за свобода ще загина.

 

207 Views
error: Content is protected !!