ако се взирам дълго в мрака на “заслона” – сепия.
както в черно-белите филми.
както във филмовия филтър.
съскане… сепия!…шепти…
за гореща рана на тялото на жена.
името ѝ е Украйна.
женени сме от 30 години.
****
ПАЦИФИСТ
не знам
деца ли сме или юноши
или в луничките
с пепел е покрита младостта.
и няма да лъжа, напротив
ще прережа уплашения си мозък
наполовина до сърцето
и ще добавя резервни части,
механични…
слушайте, ние не бързаме
към Полша със спортни сакове!
само въздухът ни е толкова
сплескан и потискащ.
и любезно на ръба на мечтите ни
се очертава силуета на великия
тигър на геройството
и се разкайвам, честно казано
и за себе си
че не мога да стрелям!
***
Украйна, ние често с теб сме в депресия.
Понякога е много зле – безпаметно и алчно пием.
И тогава виждам закъснялото спасение…
Хайде, миля моя, нека изкрещим в 24 области: “Къде е Бог?!”
…
Наистина ли… ще стопи ли святата простота наглия сняг през април?
Мрачна шега… Не!
Ще намерим отговора само в нашите войници.
На преден план.
***
изоставени на произвола през деня
голи и боси
като Адам и Ева
все още тези – първите
без вкус на грях в устата
без срамежливост
които не поглеждат назад
към смелите дела на този ежедневен Ренесанс
=
така бяхме и
нямаше Слово
+
такива ще бъдем
след войната
като нова звезда
Автор: Рил Тарас Викторович
Превод: Валентин П. Попов