Поезия от Рил Тарас Викторович

Поезия от Рил Тарас Викторович

ако се взирам дълго в мрака на “заслона” – сепия. 

както в черно-белите филми.

както във филмовия филтър.

съскане… сепия!…шепти…

за гореща рана на тялото на жена. 

името ѝ е Украйна.

женени сме от 30 години.

 

 

****

 

ПАЦИФИСТ

не знам

деца ли сме или юноши

или в луничките

с пепел е покрита младостта.

 

и няма да лъжа, напротив

ще прережа уплашения си мозък

наполовина до сърцето

и ще добавя резервни части,

механични…

 

слушайте, ние не бързаме

към Полша със спортни сакове!

само въздухът ни е толкова

сплескан и потискащ.

 

и любезно на ръба на мечтите ни

се очертава силуета на великия

тигър на геройството

 

и се разкайвам, честно казано

и за себе си

 

че не мога да стрелям!

 

***

 

Украйна, ние често с теб сме в депресия.

Понякога е много зле – безпаметно и алчно пием.

И тогава виждам закъснялото спасение…

Хайде, миля моя, нека изкрещим в 24 области: “Къде е Бог?!”

Наистина ли… ще стопи ли святата простота наглия сняг през април?

Мрачна шега… Не!

Ще намерим отговора само в нашите войници.

На преден план.

 

***

изоставени на произвола през деня 

голи и боси

като Адам и Ева

 

все още тези – първите

без вкус на грях в устата

 

без срамежливост

 

които не поглеждат назад

към смелите дела на този ежедневен Ренесанс

=

така бяхме и 

нямаше Слово

+

такива ще бъдем

след войната

като нова звезда

 

Автор: Рил Тарас Викторович

Превод: Валентин П. Попов

419 Views
error: Content is protected !!