“Невъзможно” – Събина Брайчева

Докосвам пръстите, когато се разминем

и мъча се да запаметя

какъв цвят риза днес си имал,

и кичурите разрошена коса

дали покриваха на погледа посоката.

А ти, след мен, дали се завъртя,

да очертаеш във ума си роклята,

която за теб не ще сваля?

Твърде късно ли се сблъскаха душите ни?

Или тъй било е нарисувано – 

да е невъзможно за отричане,

но по-невъзможно за съществуване?

Но тя все пак по малко диша,

в образа ти, отразен в зениците,

който ме кара на ум за теб да пиша.

Тя, любовта, има тайни войници,

с които в сърцето тихо се вселява

и докато мислим, че сме я забравили,

тя, без да ни пита, оцелява.

А после боли ни, че сме я предавали.

Събина Брайчева