Избор

Памела Мекушина

По за̀ник слънце се прибира.

Тя е гиздава Калина,

припка бързо и глаго̀ли,

ма̀тица си тайно моли:

– Ра̀ча, майко, догодина

сватба в двора да се вие.

Да сме заедно с Бориса,

тейко да не ме убие!

– Глупава си ти, Калино,

да се жениш за Бориса!

Мѝгар не видиш наш Илия,

че те гледа толкоз мило?

– Не ща ти, майко, наш Илия!

Той е убо̀г, пък нао̀рлен.

Аз с Борис гнездо ще свия,

той е скромен, млад и борбен!

– Правилният избор е Илия,

с него ще направиме главеш!

Инак с мъ̀рва аз ще се убия,

ще ме жалиш, ще кълнеш!

– По-добре е аз да умра̀,

нежѐли с Илия да се събера!

Не убивай себе си с мъ̀рва,

стѝдна, ще е моята душа.