“Нишки” – Диляна Колева

Стихотворението “Нишки” донесе втора награда на Диляна Колева в конкурса “Забравеният език” 2025.

---

Нишки

Там на стария таван
в дядовата стара къща – 
вековечен прах събран
кротко спомени прегръща.

Кошче бебешко видях – 
в него мама е люляна.
Мисълта ми прелетя
в миналото… И остана…

В черно-белия албум
образите оживяха:
тихо, сръчно и без шум
дядо със топор замахва
сред разлистения слог
до приведена глогина – 
бъдник носи като бог
за семейната камина.
В погледа му величав
обич чиста е събрана.
Бърза, за да бъде с тях – 
със семейството, със мама.
А зад него надалек
дебри тъмни, дебри мрачни – 
нищ е само тоз човек,
къщата си где не тачи…

Друга снимка прикова
погледа ми вечно питащ:
със наведена глава
баба стана си разнищва.
В ъгъла зъбат дарак
и къделя мека вълна,
куп вретена и чекрък,
кошница с кълбета пълна.
Мотовилката видях
там, до хурката подпряна.
Станът дървен бе до тях
със совалка умълчана.
Баба вътъка реди
в шарка между двете бърда – 
грее новият килим,
па макар и недовършен.
В него своята душа
баба тихичко втъкава
да ни пази от беда – 
челядта да защитава…

И в сърцето ми една
топлинка се плъзна мека.
Осъзнах на тоз таван
що му трябва на човека – 
малки, простички неща,
ала истински, сакрални – 
да пребъде във света
и родът му да остане…