Коледна лирика от Людмила Данова

    Той не живее в далечна Лапландия,
а в скромно жилище в малкия град.
       Даниела Виткова

А във нашата къща,
в края на големия град,
всяка вечер се връща
дядо Коледа белобрад.
Всеки ден носи подарък
за празника мил, драг
и от вратата повтаря:
За Коледа е – пак…
Постави го под елхата,
да има радост за децата…
А децата са вече големи,
семейства ще имат след време,
даже едното отсега
за дядо Коледа тренира,
пуснал е голяма брада…
Така било е, така е
и така ще бъде у нас,
през поколенията мъжете
били са винаги
дядо Коледа и дядо Мраз!
Но нека ни е здраве
и щастливи дни!
Мъжете са корави,
ще се справят,
а сега да пием
за светли бъднини!

Мили дядо Коледа,
аз знам,
не особено
послушна бях,
но моля ти се от душа,
да донесеш мир
за хората по света!
Да има радост за всички,
да има вяра
в детските очички!
Да бъдем по-добрички,
с работни ръчички,
и да градим,
да не рушим…
За себе си
нищичко не ща,
мили дядо Коледа, сега,
добре съм си така.
Не особено послушна,
но пък с душа радушна!
На теб ти пожелавам
здраве и вълшебен впряг,
че да стигнеш до всеки праг!
Да зарадваш малки и големи
в празничната нощ,
с подарък драг!
Идвай, дядо Коледа,
в очакване сме пак!

Светлината струи
през очите ти,
през душата ти
стига до мен…
Светлината отваря врати
и носи утеха, път, новини,
а после…остава навеки…
Но само ако намери
Любов и пътека…