Стиховете на Боряна Богданова

Reading Time: < 1 minute

първият човек

хвърляш се във водата като страх

прикрепен към мишниците на покоя

времето спира да те чопли

с орловите си нокти

по кожата ти дълга колкото човечество

и те изпитва бавно с погледа на бог

още колко века ще падаш

***

Мога да ти разкажа за птиците,

които летят с небе върху раменете си,

рисуват с тела кръгове върху облаците,

които и без това са достатъчно красиви;

за птиците, които винаги си отиват сами,

макар че не правят такова впечатление.

И когато вече ги няма,

никой не обръща внимание.

Но предпочитам да ти разкажа за паяка,

който си направи дом между дрехите ми на простора,

докато погледът ми беше винаги нагоре.

За него ми се говори –

за мъртвите, или добро, или нищо друго

освен истината.

Че го убих.

***

Вкусът на живота

Имам само две ръце и твърде много чужди,
които ме дърпат за душата.
Изпуснах нещо, знам, че съм го изпуснала.
Дали живота, който можеше да имам,
или избора, който не довърших.
Виждам нещо жълто да минава под балкона,
нещо вечно:
лимонът, който винаги ще гоня,
лимонът, който винаги ще се търкаля.

Боряна Богданова

91 Views