И морето може да целува
Ти виждал ли си
как морето може да целува
и как влюбено по детски се вълнува,
щом диханието си слее със брега?
…
И щом се докоснат,
бурно целуват се,
сетне изплашено то бяга назад.
После в дълбокото скрива вината си:
„Да забравя дъха на брега не успях“.
При татко
Тук вятърът е най-зловещ
и слънцето с лъчите ме изгаря,
тук на ангел пак запалила съм свещ
и всичко всеки делник се повтаря.
.
Тук пръстта е свят олтар,
пропит със вино и въздишки,
тук зловещото спокойствие е цар,
прокудило най-скъпите усмивки.
.
Тук цветя не могат да виреят
и тях навместо бурени стърчат,
тук гарваните черни песни пеят
и кукумявки в нищото пищят.
.
Тук очите ти от камъка ме гледат,
забравили за болките, усмихват се грижовно,
тук двата свята се събират и разделят
и все е тъй зловещо и спокойно…
И утре е ден
Прегръщам те мислено тайно
и мислено тайно целувам те
уж по случайност
и уж без да искам,
а все ми се ще
да те имам дори за секунда, за две,
до края на този живот и след него.
…
Красива си днес. С очи те изпивам.
Свенливо поглеждаш към мен.
Думите някой открадна ми. Страх ме е.
Подминах те. И утре е ден.