„Натъпка ни времето…“ – Рени Васева

“Натъпка ни времето…” – Рени Васева

Натъпка ни времето
дълбоко в джобовете си,
прибрахме глави
от звездите.
Някой забрани
всички простори.
Един хоризонт
избяга във тъмното,
качи се полека
по стълбите
и клекна пред нас
като куче
в очакване да го разходим.
Но Рапунцел и принцът
стояха във кулата,
обикнали самотата си.
Очите им свикнаха
с паяка на стената,
пръстите рисуваха
сърчица по прахта.
Хоризонтът на стълбите
скимтеше, разкъсван
от своите копнежи,
но ние не искахме вече
да търсим врата…

Рени Васева

26 Views