Стихотворението “Заръка за памет” на Христина Главанова е отличено с трета награда в конкурса “Забравеният език” 2022.

Заръка за памет

Христина Главанова

 

Наóрлен се вдига насреща и тътне Балканът

щом в тъмни долóве е скътал отколешна мъка.

Той помни…, но мигар бунтовна съдба се забравя,

щом мърва го пари, тъй сякаш е стара заръка.

Заръка за памет, за минало с кърви споено,

за свидни чеда и животи прекършени рано,

че стúден е изборът роб да останеш навеки,

орисан до века да мъкнеш тегло насъбрано.

По-свята съдба е да станеш курбан за свобóда

нежéли да чакаш навел към земята си чело.

След всяка несгода, ума и сърцето пробола,

се пали искрата на свято и истинско дело.

Балканът отколе е мáтица дето отваря

на своите дебри дълбоките сенчести пазви

и само по заник светлика на слънцето пали

огньове за нощи, в които духът е полазник.

И ето пристигат отново и в сенки играят

сами самодиви – среднощни сестрици на птици.

Те своите тайни отново в легенди ще ваят

с искрящи и пламнали в тъмното звездни зеници.

Не рáча да чувам как сова обажда се глухо

и крясва щом месецът горе излезе с фенера,

но мигар и те са усетили, сякаш че случва се чудо,

щом времето спряло чертае отново предела.

Оттатък където все още димят пепелища

камбани покриват с изронени звуци земята

и глух е животът в изтлялото родно огнище,

а болката тягостно своята кърпа намята.

Отсам като стръкче животът надига се смело

и ето, вълнува се стиснал букетче иглика

тъй както на празник детето с прояснено чело

подрипва и весела песничка си тананика.

Убóг и кахърен, аргатин… Но свърши се вече!

Балканският лев се изправя висок и свободен,

а синият Дунав отново спокойно потече

и бавно отмива жарта на бунтовния спомен.

Балканът тъмнее, но ведро е снежното чело.

Покоят зелен се разстила в дъбравите тихи

и само в следа, по пътека дошла от сърцето

събирам отколешни думи, в дълбокото скрити.

Глагóлят тъй както поток ромоли в планината,

препускат надолу и бързат из сенките вечни,

а аз преоткривам тъй както под чиста позлата

заръка за памет. За дни и за друми далечни.