Поезия от Теодора Сукарева

ВСИЧКИ ТЕЗИ ПЪТИ

И след всички тези пъти,

в които душата ми трепереше от студ,

в страх, несигурност и мрак…

Когато миг след миг съм чакал чудо –

дума, жест или твоята утеха,

най-много сам до мен си съм седял

И след всички тези пъти,

в които без вина, прав пред съдници стоях

в болка, вина и отчаяние…

Когато ден след ден съм започвал отначало,

да се раждам, старея и умирам

Разбрах, най-сетне почти накрая:

Най-силно търсиш онова, което ти е пред очите.

А то винаги е твое и никога на друг.

ТЪРСИШ ЛИ

Тичаш ли по улиците,

(дълги, тесни, тъмни и павирани)

търсиш ли щастието зад ъгъла на поредната сграда?

(или зад поредният чифт очи)

Колко преки измина и колко ъгли преброи?

(или очите броят теб)

Следващият ли е този, който търсиш?

(надеждата умирала последна…)

Или този след него?

(не и ако си безнадеждно наивен)

Търсиш ли или просто чакаш,

(изгубил си представа за реалността)

залъгваш ли се, че бясното препускане е решение?

(невроза или целеустременост?)

Колко силно искаш промяна?

(тропаш с крак или се бориш за нея?)

Чудо ли чакаш, за да повярваш в него

(или сам ще се превърнеш във вълшебство?)

ЩАСТИЕ

Щастието е като врабче

кацнало на доверие в дланта ти.

Не стискай юмрук

където нежността е сила.

СТРАННИК

Не се смалявай,

за да се впишеш в общество,

което така или иначе

винаги те е сочело с пръст,

заклеймявайки душата ти за странник.

Направи им услуга

и даже порасни повече.

Така поне веднъж

и техните вдигнати ръце

ще могат да докоснат небето.

“… За да се научиш да живееш, първо трябва да умреш.”

А как се губех само, колко падах

и как се влачех бавно, колко се отказвах,

наново почвах докато се проваля,

а след това пак без сили се надигах.

Ръце протягах там,

където трябваше да свия в юмрук.

Глава облягах там,

където най им бе удобно да е сломена.

Танцувах танц, който не умея.

Горях в огън, който е от лед.

Летях в посока, водеща надолу.

Крещях без думи, пишейки с очи.

И накрая,

разбих се на хиляди парчета,

за да се създам.

Автор: Теодора Сукарева