Dec
Поезия
Поезия от Хелин Велиева
***
пръстите на дъха ти
галят всичко зло в мен
галят ме, цялата съм в плен
галят, чакат да стане ден
и слънцето да разцъфне
боба да покълне
но не,
рано е още,
има още много нощи
да те чакам, свита под прозореца
да те чакам, легнала на покрива
да те чакам отвън пред апартамента,
в който плакахме
целуваш врата ми
и отлитам във вселената на безкрайното
и те чакам, легнала на стола
и те чакам, свита пред вратата на Ада
и те чакам
и едва поемам дъх
и все чакам
и не поемам дъх
легнала на скута ти
свита
гали ме юмрука ти
свит
и те чакам
и едва поемам дъх
и все чакам
и не поемам дъх
легнала на скута ти
свита
гали ме юмрука ти
свит
не спя
моля есента да ме завали капчица от твоя дъжд,
да ме отвее вятърът на твоя студ
или пък да ме обгърне тъмнината на края ни
моля есента и понякога прекалявам с желанията
и терзанията си,
понякога не спя и тихи мисли шумно се прокрадват
със звука на гласа ти
и им се моля да ме чуе есента
не спя
не спрях да говоря
и може би е влажно и кално, и пусто дори,
но пламъкът някак си още гори,
защото моля есента
и отвъд метафизиката на цялото ми аз
ще ѝ се моля навярно поне още час
и ще я събудя,
защото аз не спя,
не стига ли това?
рисувам
течеш във вените ми още.
малки картини на лицето ти
се прокрадват ловко в деня ми.
откачам ги една по една,
а нощем ги връщам в съня ми.
рисувам те още.
чертая образа ти до мен
и нощ, и ден.
очите ти ми дават знак
и ръката ми леко се плъзва към телефона,
но аз тропвам с крак.
хваща послушно четката пак.
сърдито тропа с крак,
чака от очите ти знак,
че някога някъде пак
ще я спасиш от този мрак.
но тя е орисана да те рисува
и вечно да се опитва,
безнадеждно и жално,
да те изтрие.
