“Априлска серенада” – Ив-Ана Драгомирова

Дъждът се промъкна
с котешки стъпки.
Играеше и се криеше
по тъмните ъгли.
Осветен от улична лампа,
в кръга се изправи,
кимна с глава…
имаше лека усмивка.
Настрои си капките –
цигулкови струни.
Протегна се,
хвана ветреца,
размаха го като лък
и засвири за мен
среднощна серенада.
Омаяна слушах,
гледах през своя
тъмен прозорец
как потропва
във ритъм
с токовете на
танцувалните си обувки.
Поклони се,
погледна към мен
завъртя се около стълба
и си отиде…

Сутринта ми беше оставил
мокро, ефимерно послание:
“Обещавам
през лятото да изпълня
за теб
цяла бурна симфония!“

Ив-Ана Драгомирова