Поезията на Ирен Тодорова

Поезията на Ирен Тодорова

Пожелах си

 

Пожелах си лятно синьо небе,

изгрев на брега на морето

и едно споделено кафе,

в термос ще нося което.

 

Пожелах си глас, който ме вика,

дори и да не е по име.

Който „ Тя“ – с главна буква ще срича,

и това ще ме топли и зимата.

 

Пожелах си цветя, цяла градина.

Пожелах си топла прегръдка.

И Любов до последната моя година!

Пожелах си от залеза глътка.

Пожелах си!

 

***

Нека вали!

Вечерта с ниска мъгла, по дерето се стича.

Виждаш само суха трева, с цвят на светла лисица.

Замирисва на пушек, на запалени печки.

Уж е есен, а суша е. Пукат сухите клечки.

 

И листата шумят. Стъпки чуваш на бездомното куче.

Нека днес завали! И вали най-малко до утре!

Този дъжд съм го чакала, и го виках по име.

 

И усещам по мириса, че небето всеки миг ще се срине.

Нека, нека измие всичко мръсно и старо. Нека изчисти,

прахоляка отровен, заседнал във нашите мисли.

Нека, нека вали…

… и дъждът затанцува по покрив на стара барака.

Всяка капка вода е живот. Всяка капчица, всяка

 

***

Кинцуги*

 

Някой счупи сърцето ми.

Не знам дали беше нарочно…

Не знам дали се опитваше

да създаде нещо по-добро.

 

Бях тъжна. Бях и самотна.

Сърцето плака, вика.

Най-накрая се кротна

и във черупка се скри.

 

А Душата ми?

Дали бе в дупка? Не, не беше.

Дали се скиташе? Мисля, че не.

Знам, че с Любов пукнатините лепеше,

Със злато ги пълнеше и със сребро.

 

Парченца събираше, така акуратно.

Да не изчезне нито едно.

Изчистваше спомени,

всичко мръсно ужасно.

За да засвети отново

и да стане, като чисто стъкло.

 

И така… Нищо ново под слънцето

Разбиват ме, но едва ли ще си взема поука.

Някой ще ме изостави, друг ще излъже,

Трети ме замеря с боклука си…

И само Душата ми знае, как

да запълни изяшно всяка пролука.

 

* Кинцуги -(金 継 ぎ, „златно спояване/златни шевове“) или още кинцукурой (金 繕 い, „златен ремонт“), е японско изкуство за поправяне на счупена керамика чрез поправяне на зоните на счупване с лак (лепило) смесен с прахообразно злато, сребро или платина, метод, подобен на техниката maki-e. Като философия то третира счупването и ремонта като част от историята на даден обект, а не като нещо за прикриване. Изкуството започва в края на 16 век в Япония, макар че корените му могат да се открият в Китай и др. азиатски страни.

 

***

Търсим се

 

Търсиш ме…

… в малката капка роса

на момината сълза

цъфнала в двора,

Търся те…

…в слънчев лъч,

който я огря

и жадно изпи.

Търсим се…

Дали ща се намерим

преди да се разминем?

 

***

Докосване

Докосната отвътре се разтварям,

допускам те във крехкия ми свят.

На нежността със нежност отговарям.

Любов покълва, раждам се и аз…

Ирен Тодорова

484 Views
error: Content is protected !!